Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
За очевидно раздразнение на Зидана той отрупва Момо с подаръци: детенцето ми има купища ярки костюми, които обожава, колкото по-искрящи и лъскави, толкова по-добре. Има вкус към лъскавото, като някоя сврака: постоянно откривам някоя нова дрънкулка, а щом го попитам откъде са се взели, той ме поглежда с наивните си сини очички и казва:
– От тати. – Но вече два пъти открих, че това не е истина.
Султанката вдигна голяма олелия преди две седмици заради изчезнала перлена огърлица и жестоко преби прислужниците си. Открих я мушната между завивките на Момо; и това не е всичко. Там имаше и игла с огромен изумруд и кухо сребърно острие, заедно с гривна от оранжеви стъклени мъниста, раковини и миниатюрен портрет на тъмнокоса жена, както и златен пръстен с печата на султана, същия като този, който Момо носи постоянно. Но това скрито съкровище не е неговият пръстен, защото той виси на врата му; после си спомням вчерашните гневни изблици на Зидан, които изпълваха дворовете на харема с викове и крясъци, а Мамас ми каза, че бил загубил нещо ценно. Скривам находката отново под одеялата. Изглежда съм отгледала талантлив малък крадец.
Следващия път, когато Нус-Нус идва в харема, пращам Мамас да го доведе и безмълвно му показвам малката съкровищница на Момо.
Той вдига вежди; след това избухва в смях.
– Гледаш си мъничък Али Баба.
– Какво да направя?
– Остави на мен – казва той.
Засипва Момо с комплименти, но после казва, че дрехите му – червени сатенени панталони и яркосиня туника – са твърде скучни, че на един истински емир му трябват повече украшения.
Детето веднага хуква и след малко се връща със съкровищата си. Една по една, Нус-Нус взема крадените вещи от него, след като узнава произхода им, и му дава в замяна на отнетите бижута прекрасната си златна гривна. Прекалено голяма е за ръката на Момо и му отнема доста време, докато измисли как да я носи: тясна е, за да я промуши през главата си, прекалено тежка, за да я окачи на верижка на врата си. Накрая решава да я сложи на бедрото си, където изглежда смешно, и излиза да играе навън, така че да мога да го виждам.
– Истински разбойник! – заявява Нус-Нус едва ли не с възхищение. Обещава да върне нещата на истинските им собственици: пръстенът наистина се оказва на Зидан, миниатюрата е взета от венецианския посланик, тъй като Момо стоял до човека в прегръдката на баща си; гривната от раковини принадлежи на една от другите съпруги, а кухата игла с изумруд – на любимия евнух на Зидана, Черния Джон. Нея Нус-Нус хваща внимателно, като държи само камъка отгоре.
– Какво е това?
Той прехапва устни, а след това ми обяснява, че украшението има за цел не само да краси чалмата на Джон, но изпълнява и друга не толкова декоративна функция. Не ме поглежда в очите. Усещам, че лицето ми се изчервява, чувствам как срамът ме залива като вълна.
След дълго мъчително мълчание, той прибира крадените вещи в робата си, пожелава ми всичко хубаво и бързо си тръгва. Нус-Нус е мил човек и добър приятел.
Щом Момо си ляга за следобедна дрямка, аз взимам екземпляра на Корана, който ми даде английската съпруга на началника на корсарите още след пристигането ми в тази страна, за да ангажирам съзнанието си с по-полезни неща. За зла беда отварям точно на притчата за Юсуф, красив мъж, който бил продаден за роб на длъжността лице в египетския двор, на име ал-Азиз. Господарката на дома била така поразена от красотата на Юсуф, че се влюбила в него, и постоянно го убеждавала да легне с нея, а един ден така се ядосала на упорития му отказ, че заключила седем врати, за да не може да избяга и да го умолява да бъде с нея. Двамата се втурват едновременно към вратата, но Юсуф стига първи до нея, а тя раздира ризата на гърба му. В този момент пред очите ми изниква образът на Нус-Нус, който се отдалечава от лагера към планините без риза, а блясъкът от потта по кожата му...