Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
През следващите два дни Исмаил се държи като изискан домакин. Завежда англичанина и няколко от придружителите му на лов за глигани и антилопи в хълмовете край Мекнес; уловът е изпечен на внушителни празненства. Докато неверниците оскверняват телата си, като ядат от дивото прасе, султанът се храни сам с любимия си кускус със стафиди и съвсем малко месо. Англичаните се засищат с месо и хипокрас и през цялото време си подават глинени лули, натъпкани с тютюн, богато примесен с киф. На следващата сутрин още не са се съвзели и са замаяни; в това състояние правят окончателните уговорки.
– Докато се разхождат през портокаловата горичка, Кърк повдига въпроса за примирие в Танжер, а аз превеждам. Исмаил се усмихва широко и обещава, че срещу Танжер няма да бъде произведен нито един изстрел, докато Кърк е там. Това е само едно от празните обещания: Исмаил не държи на думата си, дадена пред неверници. Но англичанинът не знае това. Той изпъчва гърди като паун, мисли си, че е невероятен дипломат, щом е успял да постигне победа над най-страховития от враговете им.
В градините са поднесени още освежителни напитки: ментов чай за султана; изобилни количества хипокрас за англичанина, огромните количества плодове и подправки прикриват силното бренди вътре. Той го изпива с усмивка, несъмнено иска да бъде любезен към домакина си, въпреки че, доколкото знам, англичаните доста обичат алкохола. Докато пийват, господарят ми Исмаил прави широк жест.
– Е, скъпи мой Кърк, огледайте се наоколо. Като английски аристократ, свикнал с изискан живот, какво мислите за двореца, който строя?
Кърк не пести суперлативите, поласкан, че са го взели за благородник и че са поискали мнението му. Очевидно не е виждал нещо толкова изящно в Лондон, макар да бил чул, че новият дворец на френския крал във Версай е достоен съперник.
Лицето на Исмаил помръква и Кърк бързо добавя:
– Но, разбира се, французите не се отличават с добър вкус. Боже мой, та те са първични хора. Нямам и капка съмнение, че всичко е изпълнено с кич и финтифлюшки. Не като това. – Разперва широко ръцете си към гледката на действащата строителна площадка, строителите, занаятчиите, градинарите и чуждите работници, които се съсипват от другата страна на стените. – Това е... гигантски труд, господине. Мащабен, огромен... амбициозен.
Исмаил накланя глава. Погледът му е остър и ясен като този на ястреб, зърнал плячката и готов да се спусне към нея.
– Разбира се, подобна задача предизвиква ревност и огорчения. Сигурен съм, че сте забелязали недоволството на останалите от това, че блестите по-ярко от тях. Налага се да браня творенията си от врагове дори на собствената си земя, диваци, които не се отличават с вашата проницателност, които не оценяват създаваното тук изкуство, които гледат със завист на творението ми. Трябва да се боря с тези варвари, ако не искам да разрушат собствеността ми.
Прави ми знак да започна да водя записки. Сигналът му представлява леко повдигане на пръста, но аз съм привикнал към подобни неща. Разбърквам мастилото с бързо движение, потапям тръстиковата пръчица и заставам в готовност.
– Налага се да ви помоля за услуга, милорд – безсрамно се възползва от човека Исмаил. – Това, което ми трябва и което не може да се намери никъде из прекрасните ми земи, е нещо, за което само вие можете да ми бъдете полезен. Имаме прекрасни занаятчии в много области, но не можем да се мерим с англичаните по отношение на едно нещо.
– И кое е то, Ваше Величество?
– Оръжия, то се знае. Топове. Това, от което се нуждая, за да се отбранявам от тези нечестиви бербери, дето искат да съсипят всичко, което съм направил, са десет от най-добрите английски оръдия. Трябва ми стабилен, доверен човек, който да възложи поръчката ми на най-добрите производители в Англия. Вие, Пърси Кърк, ми се струвате достатъчно стабилен и доверен. Като мой добър приятел можете ли да ми помогнете за това?