Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
Следва оглеждането на дванайсет коне Голуей, докарани за конюшните на султана, избрани заради чистокръвната си порода и дължината на опашките. На пръв поглед изглеждат красиви животни и поне някой се е погрижил да ги почисти, преди да бъдат представени, гривите и опашките им са сресани, а юздите лъснати. Но не са пременени в ярки цветове, както обича султанът; освен това той е в лошо настроение, така че веднага отсъжда: "крантите стават единствено за кланицата".
Не знам дали фактът, че се почувства пренебрегнат от неподходящите подаръци, го накара да промени сроковете, които смяташе да предложи, но Исмаил започва да се държи безцеремонно със сър Джеймс. На посланика е предложен избор между половин година мир или две години примирие. Английските колонизатори могат да търгуват, да пасат добитъка си и да го хранят с фураж, да добиват камък от кариерите; в замяна на това мароканците ще получат големи количества платове (без петна); мускети (с които може да се стреля, без да се взривяват); снаряди, барут и оръдия. Категорично отхвърля настоятелното искане на Леели да се позволи на неверниците да възстановят укрепленията си извън града.
Сър Джеймс клати глава. Сроковете са невъзможни, те са в сериозен ущърб на англичаните. Той припомня на султана, че Танжер не е придобит чрез агресия, а е част от зестрата на кралица Катарина при брака ѝ с краля на Англия.
Това още повече подклажда гнева на Исмаил: португалците никога не са имали права върху тази земя, обяснява той на посланика. Не им е принадлежала, че да я подаряват заедно с второразредната си принцеса на краля на просяците.
Сър Джеймс стисва устни, но не си позволява да избухне при острата забележка. Заради безизходната ситуация по въпроса с Танжер, той заговаря за проблема с броя на английските пленници, държани от султана. Исмаил го повежда на обиколка на строежите, Самир и аз подтичваме след тях заедно с останалите от огромния му антураж и се опитваме да водим бележки, докато той крачи от една страна на друга и посочва големия брой чуждестранни работници, всички те (очевидно) са французи, испанци, италианци, гърци, португалци. Сред тях няма нито един англичанин. Посланикът, разбира се, не вярва на това: посочва един мъж, след него друг и те са свалени долу.
– Кажи името си и страната, от която идваш! – иска се от тях.
Те отговарят един по един.
– Жан-Мари от Бретан; Беноа от Марсилия; Давид от Кадис; Джовани от Неапол.
– Къде са затворниците, взети от Танжер? – настоява раздразнено сър Джеймс. – Бяха взети повече от двеста пленници от гарнизона.
Исмаил разперва ръце извинително.
– Боя се, че голяма част от тях починаха. Заради бойните си рани и други слабости. Изглежда, англичаните не са така корави, както може да се очаква от такава войнствена раса. Предадох оцелелите на вашия пратеник като жест на добра воля и милост.
Сър Джеймс продължава с типичната си прямота.
– Има още поне хиляда и петстотин души, отвлечени от търговската флотилия и други плавателни съдове през последните няколко години. Множество от корабите ни са конфискувани, а екипажите им са безследно изчезнали.
– Известно е, че моретата край вашите брегове са изключително бурни. – Султанът изглежда крайно незаинтересован. Той е добър актьор. Знам добре къде са повечето от английските пленници: скрити са в тъмниците под Залата на посланиците. Това е представата на Исмаил за шега. – Някои приеха истинската вяра и сега животът им е благословен от Аллах. Взели са си добри мюсюлмански съпруги и отглеждат добри деца мюсюлмани като свободни хора в кралството ми.
Нарежда да доведат един такъв изменник, който казва, че истинското му име е Уилям Харви от Хъл. Разпознавам го, макар че е облечен като мароканец, той е един от пленниците, който сипеше обиди към мен от крепостната стена в онзи съдбовен ден, когато Сиди Кабур беше убит от мъжа с червената плетена шапчица, стоящ сега на три крачки от мен. Харви обяснява напълно безсрамно на сър Джеймс, че е доволен от живота си, че е сменил вярата си по собствена воля, че се е оженил за прекрасна чернокожа жена, която е много по-благоразположена и весела от съпругата, която е оставил у дома, и животът му в Мекнес е сто пъти по-хубав от този, който е имал като член на флота на Негово Английско Величество.