Фаворитката на султана

Предполагам, че имам късмет, задето не се осмеляват да направят нещо повече, макар да подозирам колекцията от билки и прахчета на Зидана за първоизточник на привидно обичайните болести, които ме застигнаха. Но как мога да го докажа? И кой ли би се заслушал в оплакванията ми, дори и да го направя? Струва ми се, че Исмаил е най-подвластен на влиянието ѝ от всеки друг тук. Трудно е да гледаш как такъв страховит мъж може да се бои от някого, но съм го виждала да се сепва, щом чуе гласа ѝ; виждала съм израза в погледа му, щом го докосне. Магия ли използва, за да привлича вниманието му? Вярата в магьосничеството е в противовес с всичко, на което съм се уповавала като добра християнка, но е трудно да не вярваш в свят, изцяло пропит от суеверия.

Магията е наситила тази страна. Движи се под повърхността като подземна река, бълбукаща коварно и подкопаваща основите на живота. Хората я приемат като част от ежедневието: жените от харема постоянно успокояват демоните, които наричат джинове, оставят им храна, използват сол, очна линия и желязо, за да ги прогонят. Убедени са, че Зидана може да се пренесе на всяко място само за един миг, а Зидана подхранва убежденията им. Хвали се, че може да се превръща в животни и птици, така че никой не смее да заговорничи зад гърба ѝ, защото може да се превъплъти в гущера на стената, в котката, която се промушва, или в гълъба над главите им. Оказва се, че тя действително знае всичко, което се случва в този огромен дворец, но зад това не се крие голяма тайна: Нус-Нус ми каза, че тя има шпиони навсякъде и им плаща добре.

Ето защо съм много бдителна за себе си и особено за Момо. Синовете на Зидана заемат много по-висока позиция в реда на наследниците, но това не ѝ пречи да отстранява останалите от чиста злоба.

Дали показвам по някакъв начин подозренията си? Не, усмихвам се; пожелавам им Божия мир. Навеждам поглед към ръцете, скръстени в скута ми, и виждам ръцете на стара жена: тънки и с изпъкнали вени. Поддържам ноктите си дълги и остри, в случай че се окажат единственото ми оръжие срещу някой враг. Чета и се моля, следя Момо като ястреб. Невинаги е лесно: той е много активно момченце, устремено и едро за възрастта си. Много бързо се отърва от пелените, измъкна се от кошарката, а след това и от покоите ни. Изчезва в друга посока, щом се обърна дори само за миг. Не съм подозирала, че бебетата могат да пълзят толкова бързо! Имаше моменти, в които ми се искаше да го вържа на каишка, за да мога да го опазя от поредната пакост, а скоро след това проходи и не след дълго, разбира се, започна да тича, което съвсем влоши положението. Самият той е като мъничък джин: сякаш умее да се изпарява за миг. Когато е под надзор, разхожда се като малък емир, какъвто е в действителност, носи верижката с пръстена си гордо и разглежда всичко (въпреки че е строго предупреден да не яде нищо, което не му е подадено от мен или от Нус-Нус, когато е със султана). Сега, след като косата му леко потъмня, Исмаил го харесва повече, казва, че е истински малък мароканец, въпреки сините си очи. Обича да идва в харема, да го качва на раменете си и да го отвежда.