Японският любовник

Коварната болест, която щеше да убие Натаниел Беласко, го дебнеше от години, без никой дори самият той, да подозира. Първите симптом ми съвпаднаха с грипа, който същата зима порази масово населението на Сан Франциско, и изчезнаха за две седмици. Появиха се отново едва след години и оставиха след себе си огромна умора; имаше дни, в които Натаниел ходеше, влачейки крака и прегърбен, сякаш бе метнал чувал с пясък на гърба си. Продължи да работи пак същия бройчасове на ден, но не му спореше, на бюрото му се трупаха документи, които нощем като че ли сами нарастваха и се рояха; той се объркваше, губеше връзката в случаите, които съвестно проучваше и които преди време щеше да разреши със затворени очи, внезапно забравяше какво е прочел току-що. Цял живот бе страдал от безсъние, но то се задълбочи с пристъпи на треска и потене. "И двамата са ни налегнали топлите вълни на менопаузата", шегуваше се той пред Алма, но на нея не ѝ беше до смях. Натаниел изостави спорта, а яхтата остана закотвена в пристанището, та чайките да вият гнездата си на нея. Преглъщаше трудно, почна да слабее, нямаше апетит. Алма му приготвяше шейкове с прахчета, богати на протеини, които той с мъка изпиваше, а после повръщаше скришом, за да не я тревожи. Когато по кожата му се появиха язви, семейният лекар – стара колкото някои от мебелите, закупени от Исаак Беласко през 1914 година реликва, който бе лекувал последователно симптомите като анемия, възпаление на червата, мигрена и депресия, го изпрати при специалист онколог.

Ужасена, Алма разбра колко обича и колко се нуждае от Натаниел и се приготви да се бори с болестта, със съдбата, с боговете и дяволите. Тя изостави почти всичко, за да се посвети на грижите за него. Престана да рисува, освободи работниците в ателието и ходеше там само веднъж месечно, за да наглежда фирмата за почистване. Огромното студио, озарено от дифузната светлина на матовите стъкла на прозорците, потъна в катедрално безмълвие. Движението секна отведнъж и ателието застина във времето като кинотрик, готово да възобнови дейността си отново в следващата секунда, застинаха дългите, застлани с платно маси, топовете плат, изправени като стройни пазачи, вече изрисуваните тъкани, опънати в рамки, мострите на десени и цветове по стените, керамичните и стъклените съдове, мечетата, тънките и дебелите четки, призрачното бръмчене на вентилационната уредба, разпръскваща неспирно всепроникващата миризма на боя и разтворител. Алма преустанови пътуванията, които дълги години и носеха вдъхновение и свобода. Далече от средата си, тя сваляше кожата си и отново се раждаше свежа, любознателна, готова за приключения, отворена за онова, което ще ѝ поднесе денят, без планове и страхове. Тази нова, блуждаеща Алма беше толкова реална, че понякога сама се изненадваше, като се зърнеше в огледалата на поредния хотел, защото не очакваше да види същото лице, което имаше в Сан Франциско. Престана да се вижда и е Ичимей.