Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Металът изглежда прясно полиран – отбеляза.
– Моят дядо почиства и поддържа войнишките гробове. Той постави втората табела. Дядо е бил от Съпротивата, знаете ли?
– Не думайте! Как се казва?
– Клотер Мартино.
– Съжалявам, че не сме се срещали – каза Самуел.
– И вие ли сте били в Съпротивата?
– Да, за известно време.
– Тогава трябва да дойдете вкъщи да пийнете по чашка, дядо много ще се зарадва да ви види, господин...
– Самуел Мендел.
Младата жена се поколеба за миг, приближи се да прочете отново името на табелата и се обърна, изненадана.
– Да, това съм аз. Не съм съвсем умрял, както виждате – ухили се Самуел.
Не след дълго четиримата седяха в кухнята на една къща наблизо, пиеха перно и похапваха батета със салам. Клотер Мартино, нисичък и закръглен, с гръмогласен смях и дъх на чесън, ги прегърна поривисто, щастлив, че е отговорил на въпросите на Самуел, наричаше го топ геге[9] и не спираше да долива чашата му. Той не се оказа един от изфабрикуваните след примирието герои, както установи Самуел. Беше чул за сваления в селото им английски самолет и че единият от пилотите е оцелял, познаваше двама от мъжете, които го бяха скрили и имената на останалите. Старецът изслуша историята на Самуел, бършейки очи и секнейки се в същата кърпа, която връзваше на врата си и използваше, за да попива потта по челото и мазнината по ръцете си. "Дядо открай време много плаче", обясни внучката.
Самуел разказа на своя домакин, че името му в Еврейската съпротива било Жан Валжан и че е прекарал месеци с разстроено от травмите при падането на самолета съзнание, но постепенно започнал да възвръща някои от спомените си. В главата му се въртели мъгляви картини на голяма къща и прислужнички с черни престилки и бели шапчици, но нито един образ на близък роднина. Мислел, че ако след войната остане камък върху камък, ще отиде да потърси корените си в Полша, защото на този език събирал, изваждал, ругаел и сънувал; все някъде в тази страна трябвало да съществува къщата, запечатана в паметта му.
– Трябваше да изчакам войната да свърши, за да открия истинското си име и какво е сполетяло семейството ми. През 1944 година вече се очертаваше разгромът на германците, помните ли, мосю Мартино? Положението на Източния фронт започваше неочаквано да се обръща там, където британците и американците най-малко предполагаха. Те смятаха, че Червената армия е съставена от банди недисциплинирани, недохранени и зле въоръжени селяци, неспособни да се опълчат на Хитлер.
– Помня много добре, топ геге – каза Мартино. – След битката при Сталинград митът, че Хитлер е непобедим, взе да се пропуква и вече можехме да храним някаква надежда. Трябва да признаем, че точно руснаците пречупиха морала и гръбнака на германците през 1943 година.
– Поражението при Сталинград ги принуди да се изтеглят до Берлин – добави Самуел.
– После дойде десантът на съюзниците в Нормандия през юни 1944 година, а два месеца по-късно – освобождението на Париж. О! Какъв незабравим ден!
– Аз попаднах в плен. Моята група бе разбита от есесовците и оцелелите ми другари получили куршум в тила веднага щом се предали. Аз се спасих по една случайност – бях тръгнал да търся храна. По-точно обикалях фермите наоколо, за да видя кой ще ни се притече на помощ. Ядяхме дори кучета и котки, каквото паднеше.
Самуел му разказа за онези месеци, най-тежките от войната за него. Сам, дезориентиран, гладен, без връзка със Съпротивата, той живеел нощем, хранейки се с пръст, пълна с червеи, и каквото успеел да открадне, докато в края на септември не го заловили. Прекарал следващите четири месеца в принудителен труд първо в "Моновиц", после в "Аушвиц Биркенау", където вече били загинали един милион и двеста хиляди мъже, жени и деца. През януари, пред неминуемото настъпление на руснаците, нацистите получили заповед да заличат следите от случилото се там. Те заставили затворниците да тръгнат на поход през снега, без храна и връхни дрехи, към Германия. Тези, които оставали поради прекалена немощ, щели да бъдат екзекутирани, но в бързината да избягат от руснаците есесовците не смогнали да унищожат всичко и оставили живи седем хиляди затворници. Той бил един от тях.
9
Братко (фр.). – Б. Пр.