Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Натаниел беше на прага на петдесетте, а Лени – с шест години по-голям, красив като мъжките божества от римските статуи, арогантен, екзалтиран и склонен към прегрешения, пълна противоположност по характер на Натаниел. Физическото привличане бе мигновено. Двамата се затвориха в една от кабинките и се отдадоха до зори на удоволствието, налитайки си един на друг като борци и джапайки заедно, преплели тела в делириум. Уговориха се да се срещнат на другия ден в един хотел, където пристигнаха поотделно. Лени донесе марихуана и кокаин, но Натаниел го помоли да не ги използват – той искаше да изживее срещата с незамъглено съзнание. Седмица по-късно двамата вече знаеха, че лумването на желанието е било само началото на една колосална любов, и отстъпиха без съпротива пред повелята да я изживеят пълноценно. Наеха студио в центъра на града, където поставиха минимален брой мебели и най-добрата музикална уредба, с уговорката, че само двамата ще стъпват там. Натаниел завърши започналото преди трийсет и пет години търсене, но в живота му привидно нищо не се промени: той продължи да бъде същият образцов гражданин; никой не заподозря какво се случва с него, нито забеляза, че часовете в кантората и за спорт претърпяха драстично съкращение. Лени от своя страна се преобрази под влиянието на своя любим. Той за пръв път преустанови разгулния живот и се осмели да замени шума и лудешката дейност със съзерцание на току-що откритото щастие. Ако не беше с Натаниел, той мислеше за него. Не стъпи повече в никакви бани и гей клубове; приятелите му рядко успяваха да го изкушат с някое тържество, не желаеше да се запознава с никого, защото Натаниел му стигаше, той беше слънцето, центърът на дните му. Лени се настани в спокойствието на тази любов с предаността на пуритан. Той прие музиката, храната и напитките, които Натаниел предпочиташе, неговите кашмирени пуловери, палтото от камилска вълна, лосиона за след бръснене. Натаниел поръча да монтират лична телефонна линия в кабинета му, чийто номер се ползваше само от Лени, и така общуваха; плаваха с яхтата, предприемаха екскурзии, срещаха се в далечни градове, където никой не ги познаваше.
Отначало необяснимата болест на Натаниел не се отрази на отношенията му с Лени; симптомите бяха различни и спорадични, появяваха се и изчезваха без видима причина и връзка. После, когато Натаниел взе да линее и да се превръща в призрак на предишния мъж, когато му се наложи да приеме ограниченията си и да потърси помощ, забавленията свършиха. Той загуби желание за живот, почувства, че всичко около него избледнява и отслабва, отдаде се на носталгията по миналото, като старец, разкаян за някои неща, които бе направил, и за много, които не бе успял да направи. Беше наясно, че животът му бързо се скъсява, и се боеше. Лени не го оставяше да изпада в депресия, поддържаше го с престорено добро настроение и със силата на любовта си, която в тези времена на изпитание непрекъснато растеше. Двамата се срещаха в малкия апартамент, за да се утешават взаимно. Натаниел нямаше сили и желание да се люби, но Лени не настояваше, той се задоволяваше с миговете на близост, когато можеше да го успокои, ако трепереше от треска, да му дава йогурт с бебешка лъжичка, да ляга до него да слушат музика, да маже язвите му с балсам, да го подкрепя в тоалетната. Накрая Натаниел вече не беше в състояние да излиза от дома си и Алма пое ролята на медицинска сестра със същата непреклонна нежност, както и Лени, но тя бе само приятелка и съпруга, докато Лени беше голямата му любов. Това разбра Алма в нощта на изповедите.