Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Призори, когато Натаниел най-сетне заспа, тя потърси номера на Лени Бийл в указателя и му се обади, за да го помоли да дойде да ѝ помага. Двамата заедно щяха да понесат по-леко мъката от тази агония, каза му тя. Лени пристигна след по-малко от четиресет минути. Алма, все още по пижама и халат, му отвори вратата. Той се озова пред жена, съсипана от безсънието, умората и мъката; тя видя красив мъж, с влажна от скорошния душ коса и най-сините очи на света, зачервени.
– Аз съм Лени Бийл, госпожо – прошепна смутено той.
– Наричайте ме Алма, моля ви. Чувствайте с като у дома си, Лени – отвърна тя.
Той понечи да ѝ подаде ръка, но не успя да до върши жеста и двамата се прегърнаха разтреперани.
Лени започна да идва в къщата в Сий Клиф всеки ден, след работата си в денталната клиника. Казаха на Лари и Дорис, на персонала, на приятелите и познатите, които идваха на посещение, че Лени е медицинско лице. Никой не зададе въпроси. Алма повика дърводелец, който поправи заялата врата на спалнята и ги оставяше насаме. Изпитваше огромно облекчение, когато очите на мъжа ѝ светваха при появата на Лени. Привечер тримата пиеха чай с кексчета, а понякога, ако Натаниел имаше желание, играеха на карти. По това време диагнозата му вече беше ясна, най-страшната от всички: СПИН. Само от няколко години болестта си имаше име, но вече се знаеше, че означава смъртна присъда; едни рухваха по-рано, други – по-късно, беше въпрос на време. Алма не пожела да проверява защо бе покосила Натаниел, а не Лени, но и да го беше направила, никой нямаше да може да ѝ даде категоричен отговор. Случаите се множаха с такава бързина, че вече се говореше за световна епидемия и за Божие възмездие заради хомосексуалната поквара. "Спин" се произнасяше шепнешком, присъствието му в семейството или в дадена общност беше неприемливо, защото означаваше признание за непростими извращения. Официалното обяснение, включително и за близките, беше, че Натаниел е болен от рак. Тъй като традиционната наука не можеше да предложи нищо, Лени отиде в Мексико да търси тайнствени билки, които не произведоха никакъв ефект, докато Алма се хващаше за всяко обещание на алтернативната медицина, за което чуеше, от акупунктура, треви и помади в "Чайнатаун" до бани с магическа кал от термите в Калистога. Едва сега тя проумя налудничавите средства на Лилиан при лечението на Исаак и съжали, че е изхвърлила на боклука статуетката на барон Самеди.
Девет месеца по-късно тялото на Натаниел бе заприличало на скелет, въздухът едва проникваше в задръстения лабиринт на дробовете му, измъчваха го неутолима жажда и рани по кожата, бе останал без глас, а съзнанието му блуждаеше в ужасни кошмари. Тогава, в една сънлива неделя, когато бяха сами в къщата, Алма и Лени, хванати за ръка в здрача на затворената стая, помолиха Натаниел да преустанови борбата и да си отиде спокоен. Не можеха да гледат повече това страдание. В миг на чудотворно просветление Натаниел отвори замъглените си от болка очи и помръдна устни в една-единствена няма дума: благодаря. Двамата я изтълкуваха като това, което в действителност беше: заповед. Лени го целуна по устните, преди да инжектира свръхдоза морфин в маркуча на интравенозния серум. Алма, коленичила от другата страна на леглото, тихо припомняше на мъжа си колко са го обичали и тя, и Лени и колко много им бе дал той на тях двамата, както и на много други хора, че ще го помнят винаги и че нищо не може да ги раздели...
Споделяйки чай от манго и спомени в "Ларк Хаус", Алма и Лени се запитаха защо бяха оставили да изминат три десетилетия, без да направят нито един опит отново да се свържат. След като склопи очите на Натаниел и помогна на Алма да оправи тялото така, че да го представят на Лари и Дорис във възможно най-добрия вид, и след като заличиха издайническите следи на случилото се, Лени се сбогува с Алма и си отиде. Те бяха прекарали месеци заедно в абсолютната близост на страданието и мъглявата надежда, не се бяха виждали никога на дневна светлина, само в тази спалня, която миришеше на ментол и смърт много преди смъртта да дойде за Натаниел. Бяха споделяли безсънни нощи с чаша разводнено уиски или цигара с марихуана в ръка за облекчаване на мъката, по време на които разказаха живота си един на друг, разкриха копнежи и тайни и се опознаха в подробности. В тази тиха агония нямаше място за каквито и да било претенции, двамата се разкриха такива, каквито бяха насаме със себе си, разголени. Въпреки това, или може би заради това, между двама им се зароди една бистра и отчаяна обич, която изискваше раздяла, защото нямаше да устои на непоправимото износване на ежедневието.