Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
– Госпожо Беласко – каза Ичимей вместо поздрав и се поклони официално.
– Ичимей – повтори тя, вцепенена.
– Майка ми, Хейдеко Фукуда, сестра ми, Мегуми Андерсън, и съпругата ми, Делфин – добави той.
Трите жени я поздравиха с поклон. Алма усети остро пробождане в стомаха и въздухът в гърдите ѝ спря, докато оглеждаше, без да се крие, Делфин, макар че тя не го забеляза, понеже очите ѝ бяха сведени към земята от любезност и уважение. Беше млада, красива, свежа, без модерния тежък грим, облечена в перленосиво, с костюм е къса пола и кръгла шапка в стила на Жаклин Кенеди и със същата прическа като на първата дама. Облеклото ѝ беше толкова американско, че азиатските ѝ черти изглеждаха несъвместими.
– Благодаря, че дойдохте – успя да прошепне Алма, след като дишането ѝ се възстанови.
– Господин Исаак Беласко беше наш благодетел, ще му бъдем задължени винаги. Благодарение на него можахме да се върнем в Калифорния, той финансира разсадника и ни помогна да си стъпим на краката – обади се развълнувано Мегуми.
Алма вече го знаеше, защото Натаниел и Ичимей ѝ го бяха разказали, но тържественото отношение на това семейство затвърди увереността ѝ, че свекър ѝ е бил изключителен човек. Беше го обичала повече, отколкото щеше да обича баща си, ако войната не ѝ го бе отнела. Исаак Беласко бе точната противоположност на Барух Мендел: добър, толерантен и винаги готов да дава. Болката от неговата загуба, която до момента Алма не бе усетила с пълна сила, защото ходеше замаяна като всички останали от семейство Беласко, ѝ нанесе челен удар. Очите ѝ се навлажниха, но тя преглътна сълзите и риданията, които от няколко дни се мъчеха да ѝ се изплъзнат. Забеляза, че Делфин я наблюдава също толкова внимателно, колкото и тя я бе оглеждала преди минути. Стори ѝ се, че в ясните очи на младата жена съзира изражение на интелигентно любопитство, сякаш беше наясно каква точно роля е играла Алма в миналото на Ичимей. Почувства се разголена и леко смешна.
– Нашите най-искрени съболезнования, госпожо Беласко – каза Ичимей и отново хвана майка си под ръка, за да продължат.
– Алма. Все още съм Алма – прошепна тя.
– Сбогом, Алма – отвърна той.
Чака две седмици Ичимей да се свърже с нея; преглеждаше с трепет пощата и се стряскаше при всяко позвъняване на телефона, като си представяше хиляди извинения за неговото мълчание, освен единствената разумна: че е женен. Отказваше да мисли за Делфин, дребна, слабичка, фина, по-млада и по-хубава от нея, с нейния изпитателен поглед и ръката, облечена в ръкавица, хванала Ичимей над лакътя. Една събота отиде с колата си до Мартинес с големи слънчеви очила и шал на главата. Мина три пъти покрай разсадника на Фукуда, но не посмя да слезе. На втория понеделник не можеше вече да търпи мъките на копнежа и набра номера, който от толкова гледане в телефонния указател бе запомнила наизуст. "Фукуда, цветя и стайни растения, с какво можем да ви бъдем полезни?" Гласът беше женски и Алма не се усъмни, че това е Делфин, макар да не бяха разменили нито дума при единствената им среща. Веднага затвори. Звъня още няколко пъти, молейки се Ичимей да вдигне телефона, но отсреща неизменно се разнасяше сърдечният глас на Делфин и Алма слагаше обратно слушалката. При едно от тези обаждания двете жени останаха на линия почти минута, докато Делфин не попита меко: "С какво мога да ви услужа, госпожо Беласко?". Уплашена, Алма трясна телефона и се закле никога повече да не се опитва да се свърже с Ичимей. Три дни по-късно пощата ѝ донесе писмо, надписано с черно мастило с красивия почерк на Ичимей. Тя се затвори в стаята си, притиснала плика към гърдите си, разтреперана от нетърпение и надежда.