Японският любовник

През следващите години щяха да държат любовта си в странично отделение, далече от останалия си живот, и щяха да я изживеят до дъно, без да я допускат да докосне Натаниел и Делфин. Когато бяха заедно, не съществуваше нищо друго, а когато се сбогуваха в хотела, където току-що се бяха любили до насита, и двамата знаеха, че до следващата среща ще общуват само с писма. Алма събираше тези писма, макар че в тях Ичимей се придържаше към присъщия за неговата раса сдържан тон, контрастиращ с нежните доказателства за любов и страстните му изблици, когато бяха заедно. Сантименталностите силно го смущаваха, той имаше свой начин на изразяване: подготвяше пикник за нея в красиви дървени кутии, пращаше ѝ гардении, защото тя харесваше аромата им, макар че никога не би го ползвала като одеколон, приготвяше ѝ церемониално чай, посвещаваше ѝ стихове и рисунки. Понякога, насаме, я наричаше "малката ми", но не го пишеше. На Алма не ѝ се налагаше да дава обяснения на мъжа си, защото всеки от тях водеше независим живот, и никога не попита Ичимей как успява да държи Делфин в неведение, след като двамата живееха и работеха плътно един до друг. Известно ѝ беше, че той обича жена си, че е добър баща и съпруг, че заема специално положение в японската общност, където го смятаха за майстор и го викаха да вкарва черните овци в пътя, да сдобрява враговете и да отсъжда справедливо при спорове. Мъжът с изпепеляващата любов, с еротичните хрумвания, смеха, шегите и игрите между чаршафите, с внезапните страстни пориви и радост, с признанията, прошепнати в затишието между две прегръдки, с безкрайните целувки и възбуждащата до полуда близост, този мъж съществуваше само за нея.

Писмата започнаха да пристигат след срещата им сред орхидеите и зачестиха, когато Натаниел се разболя. За известно време, което им се стори цяла вечност, тази кореспонденция замени нелегалните срещи. Писмата на Алма бяха открити и тъжни послания на жена, измъчена от раздялата; тези на Ичимей бяха като спокойна и бистра вода, но между редовете им трептеше споделената страст. За Алма тези писма разкриваха фината вътрешна нагласа на Ичимей, неговите чувства, мечти, копнежи и идеали; тези послания ѝ дадоха възможност да го опознае, обикне и пожелае много повече, отколкото любовните им схватки. Тя така се пристрасти към тях, че когато овдовя и остана свободна, когато можеха да разговарят по телефона, да се виждат често и дори да пътуват заедно, двамата продължиха да си пишат. Ичимей изпълни чинно договорката да унищожи писмата, но Алма запази неговите, за да ги препрочита непрекъснато.