Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
18 юли 1984 г.
Знам колко страдаш и много съжалявам, че не мога да ти помогна. Пиша ти със съзнанието, че водиш мъчителни преговори с болестта на мъжа си. Това вече не е в твоите ръце, Алма, можеш само да бъдеш смела и да не се отделяш от него.
Раздялата ни е много болезнена. Двамата свикнахме с нашите свещени четвъртъци, с вечерите на четири очи, разходките в парка, кратките приключения в края на някоя седмица.
Защо светът ми се струва безцветен? Звуците идват до мен отдалече, като под сурдинка, храната има вкус на сапун. Толкова месеци, без да се видим! Купих твоя одеколон, за да усещам миризмата ти. Утешавам се, пишейки стихове, които един ден ще ти дам, защото са за теб.
А ти ме обвиняваш, че не съм романтичен!
За какво са ми били всичките години на духовна практика, след като не успявам да се освободя от желанието. Чакам писмата ти и гласа ти по телефона, представям си, че идваш тичешком… Понякога любовта боли.
Ичи
Натаниел и Алма заеха бившите стаи на Лилиан и Исаак, свързани е врата, която от толкова стоене отворена, вече не можеше да се затваря. Отново започнаха да споделят безсънието, както в първите години на брака си, плътно един до друг на дивана или на леглото, тя – четейки, е книгата в едната ръка, а с другата галейки Натаниел, докато той лежеше със затворени очи и дишаше е бълбукане в гърдите. През една от тези дълги нощи двамата се изненадаха взаимно, че плачат мълчаливо, за да не тревожат другия. Първо Алма усети влажните страни на мъжа си и той веднага след това забеляза нейните сълзи, нещо толкова рядко, че се надигна, за да установи дали са истински. Нямаше спомен да я е виждал да плаче дори в най-тежките моменти.
– Ти умираш, нали? – прошепна тя.
– Да, Алма, но не плачи за мен.
– Не плача само за теб, а и за себе си. И за нас, за всичко, което не съм ти казала, за пропуските и лъжите, за изневерите и за времето, което ти отнех.
– Какво говориш, за бога! Ти не си ми изневерила, защото обичаш Ичимей. Има необходими пропуски и лъжи, както има истини, които е по-добре да премълчаваш.
– Ти знаеш за Ичимей? Откога? – изненада се тя.
– Открай време. Сърцето е голямо, възможно е да обича повече от един човек.
– Разкажи ми за себе си, Нат. Никога не съм се задълбочавала в твоите тайни, за да не се налага да ти разкривам моите.
– Толкова много се обичахме, Алма! Човек винаги трябва да се жени за своята най-добра приятелка. Аз те познавам по-добре от всеки друг. Мога да отгатна това, което не си ми казвала, ти обаче не ме познаваш. Имаш право да знаеш кой съм аз в действителност.
И тогава той ѝ заговори за Лени Бийл. През остатъка от тази дълга безсънна нощ двамата си разказаха всичко, подтиквани от съзнанието, че няма да са още дълго време заедно.
Откакто се помнеше, Натаниел бе изпитвал някаква смесица от сляпо обожание, боязън и желание към хората от своя пол, първо към съучениците си, после към други мъже и накрая към Лени, с когото останаха заедно осем години. Беше се борил срещу тези чувства, разкъсван между поривите на сърцето и неумолимия глас на разума. В училище,когато още нямаше ясно съзнание какво чувства, другите деца интуитивно усещаха, че той е различен, и го наказваха с бой, подигравки и изолация.
Тези години, преследван от побойници, бяха най-тежките в живота му. Когато завърши училище, разкъсвайки се между скрупулите и неконтролируемите страсти на младостта, той разбра, че не е изключение, както си бе въобразявал; навсякъде се сблъскваше с мъже, които го гледаха право в очите с покана или молба. Посвещението дойде от друг възпитаник на „Харвард“. Тогава Натаниел откри, че хомосексуалността е паралелен свят, съществуващ съвместно с приетата действителност. Запозна се с хора от различни класи. В университета: преподаватели, интелектуалци, студенти, един равин и един футболист; на улицата: моряци, работници, чиновници, политици, търговци и престъпници. Това беше отворен, безразборен и все още потаен свят, защото срещаше категоричното осъждане от страна на обществото, морала и закона. Гейовете не се приемаха в хотели, клубове и църкви, не им се сервираше алкохол в баровете и можеше да бъдат гонени от обществени места с обвинението, справедливо или не, в разпуснатост; гей баровете и клубовете бяха в ръцете на мафията. При завръщането си в Сан Франциско, с дипломата за адвокат под мишница, Натаниел забеляза първите признаци на зараждаща се гей култура, която щеше да се прояви открито едва години по-късно. Когато се появиха социалните движения от шейсетте години, сред тях и гей освобождаването, той беше женен за Алма и синът му Лари беше десетгодишен. "Не се ожених за теб, за да прикрия моята хомосексуалност, а защото бяхме приятели и се обичахме", каза той на Алма през онази нощ. Бяха шизофренични години: безукорен и успешен обществен живот и друг, незаконен и таен. С Лени Бийл се запозна през 1976 година в една турска мъжка баня, най-подходящото място за крайности и най-неподходящото за начало на любов като тяхната.