Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Ти ми обясни, че от спокойствието се ражда вдъхновение, а от движението пониква творчество. Рисуването е движение, Алма, затова толкова харесвам последните ти рисунки, те сякаш са направени без усилие, макар че знам колко вътрешно спокойствие е нужно, за да се овладее четката по този начин. Особено много харесвам есенните ти дървета, чиито листа капят толкова изящно. Така искам да се освобождавам и аз от моите листа сега, в есента на моя живот, лесно и с изящество. Защо да се привързваме към онова, което неминуемо ще загубим? Вероятно имам предвид младостта, която толкова често присъстваше в нашите разговори.
В четвъртък ще ти приготвя вана със соли и морски водорасли, които ми изпратиха от Япония.
Ичи
САМУЕЛ МЕНДЕЛ
Алма и Самуел Мендел се срещнаха в Париж през пролетта на 1967 година. За Алма това бе предпоследният етап от едно двумесечно пътуване до Киото, където се упражняваше в изкуството гохуа – обсидианено мастило върху бяла хартия, под строгото ръководство на майстор калиграф, който я караше да повтаря един и същи щрих хиляда пъти, докато постигне съвършеното съчетание на ефирност и сила; едва тогава можеше да премине към друго движение. Бе посещавала Япония няколко пъти. Чувстваше се запленена от тази страна, най-вече от Киото и от някои планински селца, където навсякъде откриваше следи от Ичимей. Свободните и гладки щрихи на гохуа с отвесна четка ѝ позволяваха да се изразява много пестеливо и оригинал но; никакви детайли, само същественото, стил, който Вера Нойман бе развила вече в птички, пеперуди, цветя и абстрактни рисунки. По онова време Вера притежаваше международна индустрия, продажбите ѝ възлизаха на милиони, стотици художници работеха за нея, съществуваха художествени галерии на нейно име и двайсет хиляди магазина в целия свят предлагаха облекла с нейната модна линия и предмети за украса и за домашния бит; но Алма не се стремеше към подобно масово производство. Тя бе все така вярна на своето предпочитание към изключителност. След два месеца рисуване на черни шрихи, тя се готвеше да се върне в Сан Франциско, за да експериментира с цветове.
Брат ѝ Самуел стъпваше в Париж за пръв път след войната. В тежкия си багаж Алма носеше сандък със свитъците на собствените ѝ рисунки и стотици негативи на калиграфия и живопис, за да черпи идеи. Самуел пътуваше почти без багаж. Беше пристигнал от Израел с камуфлажен панталон и кожено яке, армейски ботуши и лека раница с два чифта бельо. На четиресет ѝ пет години, той все още живееше като войник, с обръсната глава и кожа, загоряла от слънцето като подметка. Тази среща щеше да бъде поклонение пред миналото и за двамата. Те бяха градили приятелството си с времето и обилна кореспонденция, пишеха си с вдъхновение. За Алма това бе заниманието от нейната младост, когато изливаше в дневници цялата си душа. Самуел, мълчалив и недоверчив към околните, ставаше словоохотлив и забавен при писане.
В Париж наеха кола и Самуел я закара до селото, където бе умрял за първи път, следвайки указанията на Алма, която не бе забравила пътя, изминат с чичо ѝ и леля ѝ през петдесетте години. Оттогава Европа се бе надигнала от пепелта и ѝ бе трудно да познае селището, което преди представляваше купчина развалини, отломки и поругани къщи, а сега бе наново построено, заобиколено от лозя и лавандулови полета, искрящо в най-светлия сезон на годината. Дори гробището се радваше на възход. Имаше мраморни надгробни плочи и ангели, кръстове и метални решетки, сенчести дървета, врабчета, гълъби, тишина. Младата и приветлива отговорничка ги поведе по тесните алеи между гробовете, търсейки табелата, поставена преди много години от семейство Беласко. Тя си стоеше непокътната: Самуел Мендел, 1922-1944, пилот от Кралските военновъздушни сили на Великобритания. Отдолу имаше друга, по-малка и също бронзова: Загинал в бой за Франция и за свободата. Самуел свали баретата и се почеса развеселен по главата.