Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Според дневника в този миг в гърдите на Кас се надигнала „истинска буря“. Ето какво пишеше той:
„Така за първи път чух облечено в думи обвинението, което всякога и навред би ранило човек по природа порядъчен и пристоен. Това, което закоравелият човек би могъл да понесе от плахия глас на своята съвест, се превръща, чуто от чужди уста, в такова страшно обвинение, че кръвта изстива в жилите му. Но страшното не беше само в самото обвинение, защото, кълна се, тази мисъл отдавна не ми даваше покой и аз живеех непрекъснато с нея. Страшното беше не само в това, че бях измамил приятеля си. Не само в смъртта на приятеля, към чиито гърди бях насочил ръката с оръжието. Това все още бих могъл да понеса някак. Но изведнъж усетих как целият свят около мен се тресе из основи и започва да се разпада и в центъра на това разпадане стоях аз. В този миг на пълен душевен смут, когато по челото ми изби студена пот, не бях в състояние да изразя всичко това с думи. Но впоследствие неведнъж съм се оглеждал назад и съм се мъчил да се добера до истината. Бях потресен не от това, че са продали една робиня и са я отлъчили от къщата, в която се е радвала на сигурност и добро отношение, че са я откъснали от мъжа й и са я пуснали във въртопа на разврата. Знаех, че такива неща стават, а и не бях вече дете, защото след пристигането ми в Лексингтън и запознанството ми с хора, които обичаха гуляите, конните състезания и по-волния живот, самият аз познах кривите пътеки. Страшното не беше в това, че жената, зарад която бях пожертвувал живота на приятеля си, беше в състояние да вилнее и да ми говори такива обидни думи, че просто не можех да я позная. Страшното беше, че всички тези злощастия — и смъртта на приятеля ми, и предателството спрямо Феба, и терзанията, яростта и дълбоката промяна у жената, която бях обичал, — всички те бяха покарали от моя грях и вероломство, както клоните покарват от ствола и листата — от клоните. Или, ако си го представим другояче, моята подла постъпка предизвикваше трусове в цялото мироздание и тези трусове се разпростираха все по-нашироко и с все по-голяма сила и никой не знаеше кога ще замрат. Тогава не можех да изразя това с думи, по такъв начин, а само стоях, връхлитан от истинска буря на чувствата.“
Когато Кас се овладял донякъде, попитал я:
— Кому продаде момичето?
— Какво те интересува това? — отвърнала тя.
— Кому продаде момичето? — повторил той.
— Няма да ти кажа.
— Аз ще разбера — рекъл. — Ще отида до Падука и ще разбера.
Тя го сграбчила над лакътя, забила в ръката му пръсти „като орлови нокти“ и попитала:
— Защо… защо ще отидеш?
— За да я намеря — казал той. — Да я намеря, да я откупя и пусна на свобода. — Той не бил обмислял това предварително. Но произнасяйки тези думи, записани отпосле в дневника, бил сигурен, че ще ги изпълни. — Да я намеря, откупя и пусна на свобода — повторил и усетил как пръстите, впити в ръката му, се отпуснали, а в следния миг ноктите раздрали бузата му и той я чул да просъсква:
— Ако направиш това… ако направиш това, о, аз няма да го понеса… за нищо на света!
Тя се откъснала от него и паднала на пейката. Той чувал как тя диша тежко и ридае, „сухо, сдържано ридание, като мъжко“. Седял неподвижен. После се чул нейният глас:
— Ако направиш това… ако го направиш… ах, тя така ме гледаше… няма да го понеса, ако ти… — И след кратко мълчание добавила съвсем тихо: — Ако направиш това, никога няма да ме видиш вече.
Кас не отвърнал нищо. Седял той още известно време — не помнеше колко, — после я оставил и си тръгнал по алеята.
На другата сутрин заминал за Падука. Там научил името на търговеца, но научил и друго — че търговецът вече бил продал Феба („жълтокожо момиче“, отговарящо на описанието) на някакво „частно лице“, което се спряло за малко в Падука, а после заминало надолу по течението. Никой не могъл да му каже името на това лице. Търговецът очевидно се бил избавил от Феба, за да може да придружава своя синджир роби, когато ги събере. Сега той се бил отправил към южната част на Кентъки с няколко млади негри и негърки, за да купи там още роби. Както беше предсказал Кас, той не искал да я съсипе, като я мъкне с цялата група. И затова, щом му предложили добра цена в Падука, я продал. Кас тръгнал на юг и стигнал чак до Боулинг Грийн, но там следите на „частното лице“ се губели. Отчаян, написал писмо на търговеца, като го адресирал до пазара за роби в Нови Орлеан, в което го молел да му каже името на купувача на Феба или някакви други сведения за него. След това се върнал на север, в Лексингтън.