Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
В Лексингтън се отправил към кантората за роби на Луис Робардс, която от няколко години се помещавала в бившата сграда на лексингтънския театър. Кас решил, че господин Робардс — най-видният роботърговец в този край — ще може при своите широки връзки на Юг да издири Феба, стига да му се заплати достатъчно. В кантората нямало никой освен малкия прислужник, който му обяснил, че господин Робардс е заминал на Юг и сега господин Симс „върти работата“ и в момента е „на оглед в заведението“. Кас отишъл в съседната постройка, където се помещавало „заведението“. (Когато Джек Бърдън пристигна в Лексингтън, за да проследи живота на Кас Мастърн, той видя „заведението“, което още стоеше — двуетажна тухлена къща с двускатен покрив, с врата по средата на фасадата, с по един прозорец от двете страни, с по един комин в двата края и с навес отзад. Робардс е държал тук своята „отбрана стока“, а не в обикновените курници, и тук са ставали „огледите“.)
Съзрял открехната външната врата, влязъл в преддверието и не намерил никого там, но чул да се носи смях на горния етаж. Изкачил се по стълбата и видял в края на коридора група мъже, скупчени пред една отворена врата. Познал някои от тези млади безделници, които бил срещал тук-таме из града и на хиподрума. Той се приближил до групата и попитал за господин Симс.
— Вътре е — обяснил един от мъжете. — Показва стоката.
Кас погледнал над главите им в стаята. Най-напред видял нисък, плещест човек, сякаш варакосан, с черна коса, черен крават, големи, блестящи черни очи, с черен сюртук и с камшик в ръка. Кас веднага познал в него френския прекупвач, който купувал „парчета“ за Луизиана. Французинът се бил вторачил в нещо, но Кас не можел да види в какво. Тогава се приближил до вратата и надзърнал вътре.
Видял някакъв невзрачен човек с цилиндър, очевидно господин Симс, а отвъд него женска фигура. Жената била много млада, не повече от двайсетгодишна, стройна, с кожа малко по-тъмна от слонова кост — изглежда, само с една осма негърска кръв, — с коса по-скоро вълниста, отколкото ситно къдрава, и с дълбоки, тъмни, влажни очи, леко зачервени, които гледали в една точка над главата на французина. Не носела обичайната груба карирана дреха и забрадката, каквито носят робините при продажба, а била облечена с бяла, свободно падаща по пода рокля с ръкави до лактите; на главата си нямала никаква забрадка, само една кордела. Зад нея в спретнато подредената стая („съвсем като добре обзаведена къща“, отбелязва Кас в дневника си, макар и с решетки на прозорците) имало люлеещ се стол, малка масичка и отгоре — кошничка с ръкоделие и забодена в него игла. „Сякаш някоя почтена млада госпожица или стопанка го е оставила за малко, докато стане да посрещне гостите.“ Кас пишеше, че не можел да откъсне поглед от това ръкоделие.
— Така-а-а — казвал господин Симс, — така-а-а. — И като хванал момичето за рамото, започнал да го върти бавно, та да го огледат добре от всички страни. После я стиснал за китката, вдигнал ръката й на височината на рамото и няколко пъти я сгъвал и изправял, за да покаже колко е гъвкава, при което повтарял: — Така-а-а. — После изтеглил ръката напред и я поднесъл към французина. Ръката висяла безжизнено от китката, за която Симс я държал. (Според дневника ръката й била „добре оформена, с източени дълги пръсти“.) — Така — казвал господин Симс, — погледнете само тази въздушна ръка. Коя дама има такава нежна ръчица? При това мека и заоблена.
— А да се намира нещо друго меко и заоблено по нея? — обадил се един от мъжете и всички избухнали в смях.
— Намира се я — казал господин Симс, навел се, хванал края на полите й и с леко игриво движение ги заметнал чак над талията, а с другата ръка набрал плата и го превърнал в „нелепо подобие на пояс“. Хванал в ръка набрания плат, той взел да обикаля около нея, принуждавайки я и тя да се върти с него (тя се въртяла „покорно, сякаш изпаднала в транс“), докато я обърнал с дупето към вратата. — Заоблено и меко, момчета — казал господин Симс и я шляпнал по кълката, за да покаже как трепти. — Барали ли сте някога нещо по-заоблено и по-меко, момчета? — попитал той. — Същинска възглавничка, бога ми. И трепти като желе.
— Че и с чорапи, боже всемогъщи — обадил се един от мъжете.
Другите пак избухнали в смях, а французинът пристъпил към момичето и докоснал с дръжката на камшика ямичката над опашката. Той подържал така за миг дръжката, после я прокарал напречно по гърба й, бавно надолу през самите бутове, да провери извивките и заобленостите.