Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
— Госпожа Търнър не разбираше негрите.
А друга добави:
— Госпожа Търнър постъпваше така, защото беше от Бостън, където се разпореждат аболиционистите.
Тогава аз не ги разбрах. Ала по-късно започнах да разбирам. И разбрах, че госпожа Търнър е бичувала негрите по същата причина, поради която жената на моя приятел продаде Феба на Юг: не е могла да понесе погледите им. Разбирам това, защото и аз вече не мога да понасям погледите им. Може би само хора като брат ми Гилбърт са способни при цялото това зло да запазят чистотата и силата на духа си, за да понесат техните погледи и да постъпват макар и малко справедливо сред голямата обща несправедливост.“
И ето че Кас, собственик на плантация, на която няма кой да работи, заминава за Джексън, столицата на щата, и се заема да учи право. Преди заминаването Гилбърт идва при него и му предлага да обработва неговата плантация със своите роби, а после да делят доходите. Очевидно все още не се е отказал от мисълта да направи Кас богат. Но Кас отклонява предложението и Гилбърт му казва:
— Не си съгласен, защото ще я обработвам с роби, така ли? Добре, но имай пред вид, че ако я продадеш, на нея пак ще работят роби. Тази черна земя ще бъде оросявана с потта на черни. Тогава има ли значение потта на кои именно черни ще я оросява?
Кас отговаря, че не иска да продава плантацията. Тогава Гилбърт побеснява и ревва:
— Господи боже мой, та това е земя, разбери, земя! А земята плаче за човешка ръка, която да я обработва.
Но Кас е непреклонен. Той оставя един вардянин в къщата и дава под наем на някакъв съсед малък парцел за пасище.
В Джексън седи до късно над книгите и е свидетел на бурята, която се надига над страната. Защото той пристига в Джексън през есента на 1858 година. А на 9 януари 1861 щатът Мисисипи обявява решението си да се отцепи от Съюза. Гилбърт е против това решение и пише на Кас:
„Какви глупци, та в щата няма нито една оръжейна фабрика. Какви глупци, ако са предвидили бурята, трябваше да се подготвят. Какви глупци, ако не са я предвидили, защо трябваше да постъпват в разрез с всякаква логика? Какви глупци, защо не се опитаха да спечелят време, за да се подготвят, и тогава да нанесат удара, щом са решили, че трябва да го нанесат? Аз предупреждавах отговорните фактори, че е нужна подготовка. Но всички са глупци, до един.“
На това Кас отговаря:
„Моля се само да има мир.“ Но по-късно пише: „Разговарях с г-н Френч, който, както знаеш, отговаря за снабдяването с оръжие и муниции, и той ми каза, че разполагат само със старовремски пушки-кремъклии. По заповед на губернатора Петъс интендантите обиколили целия щат да събират сачмалийки. «Сачмалийки! — изкриви презрително уста г-н Френч. — Какви ти сачмалийки?» И ми описа една пушка, дарена за делото: цев от стар мускет, прикрепена с тенекии за приклада — парче кипарисово перило, и то криво. Някакъв стар роб дал тази своя скъпоценност за общото дело. Да се смееш ли, да плачеш ли?“
След като Джеферсън Дейвис, отказал се от сенаторския си мандат, се връща в Мисисипи и поема командуването на щатските войски с чин генерал-майор, Кас го посещава по настояване на Гилбърт и после пише на брат си:
„Генералът ми каза, че разполага с десет хиляди войници, но те нямат и десет съвременни пушки. Освен това ми каза, че му дали много хубав мундир с четиринайсет медни копчета и черна кадифена яка. «Може би ще трябва да използуваме копчетата вместо куршуми» — рече с усмивка той.“
Кас се вижда с господин Дейвис още веднъж, когато пътува с Гилбърт на парахода „Натчез“, с който новоизбраният президент на конфедерацията изминава първата част от пътя между плантацията си Брайърфийлд и Монтгомъри.
„Пътувахме с парахода на стария Том Ледър — пише Кас в дневника си, — който трябваше да вземе на борда си президента на няколко мили под Брайърфийлд. Но г-н Дейвис се беше забавил в къщи, та ни пресрещна с лодка. Както се бях облегнал на борда, видях по червените води към нас да се приближава черна лодка. Някакъв човек ни махаше от нея. Капитанът забеляза това и наду сирената, от която въздухът над реката затрепери, а ушите ни писнаха. Параходът спря и лодката се приближи до него. Г-н Дейвис се качи на палубата. Когато параходът потегли отново, той се обърна назад и махна с ръка на своя чернокож слуга (Исая Монтгомъри, когото бях срещал в Брайърфийлд), който стоеше прав в лодката, поклащаща се на вълните, оставени от парахода, и махаше за сбогом. По-сетне, когато наближавахме отвесните брегове на Виксбърг, той пристъпи към брат ми, с когото ние се разхождахме по палубата. Ние вече се бяхме поздравили с него. Сега брат ми му честити още веднъж, много сърдечно, президентския пост, на което г-н Дейвис отвърна, че оказаната му чест не го радва.