Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Здрасти! — повтарям аз. Твърде високо и прекалено ентусиазирано. Прегръщам го и започвам да подскачам от радост.
— Олеле! — възкликва той и ме целува по бузата. — Добре ли си?
— Разбира се.
— Ами Дорит? — пита Лали.
— О, това ли? — махвам с ръка. — Нищо работа. Всичко е наред. Просто се радвам, че сега съм тук! — Сядам на стола до него и си поръчвам бира от бармана.
— Къде е Мишката? — пита той.
Мишката ли? Ами аз?
— Отби се до тоалетната. Е, кажи сега кога се върна? — питам със светнали очи, макар да знам кога — нали ме потърси.
— Вчера следобед — отговаря и се почесва по ръката.
— Съжалявам, че не можах да говоря с теб! Но нали Мишката ти се е обадила и всичко ти е обяснила? За онова, което стана с Дорит?
Лали и Себастиан си разменят многозначителни погледи.
— Всъщност — започна той, — когато баща ти ми затвори, аз се обадих на Лали. Та тя ми каза, че в петък вечерта с Дорит се е случило нещо.
— Затова отидохме в „Смарагда“ — довършва изречението му Лали.
— Знаех, че ти е забранено да излизаш — добавя той и почуква носа ми с пръст, — но просто не ми се седеше още една вечер с родителите ми!
В гърлото ми се образува буца, плъзва се надолу и се настанява в стомаха ми.
— Е, как беше ваканцията? — питам просто за да кажа нещо.
— Отегчителна.
Улавям изражението на Лали над рамото му. Не изглежда никак добре. Да не би снощи да се е случило нещо? Да не би Лали и Себастиан… Не! Не е възможно! Тя е най-добрата ми приятелка! А той е мое гадже! Те би трябвало да бъдат приятели! „Не се прави на ревнива! — коря се аз. — Така само изглеждаш по-слаба от тях!“
— Здравей, народе! — провиква се Мишката, като се приближава към бара.
Себастиан я поема в мечешка прегръдка и възкликва:
— Мишке!
— Здрасти! — потупва го по гърба тя точно толкова притеснена от нова негово любвеобилно поведение, колкото съм и аз. Себастиан никога досега не се е държал така любезно с хората.
Изгълтвам бирата си на един дъх. Аз ли съм луда или тук наистина става нещо?
— Трябва да отскоча до тоалетната! — отсичам и скачам от високия стол. Поглеждам към Лали и подмятам: — Идваш ли?
Тя се поколебава, поглежда към Себастиан и накрая оставя бирата си на бара.
— Окей.
После, когато съм вече в кабинката, питам:
— Аз ли си въобразявам или Себастиан наистина се държи странно?
— Нищо не съм забелязала.
— Хайде, стига! Наистина се държи необичайно! — Когато излизам от кабинката, я зървам пред огледалото да оправя косата си.
Но не смее да ме погледне. Само казва:
— Може би защото е отсъствал известно време.
— Мислиш ли, че нещо се е случило? Докато е бил на почивка, разбира се. Може би е срещнал друго момиче?
— Може би.
Това не е никакъв отговор. Правилният гласи: „Не, няма начин! Той е луд по теб!“ или нещо подобно.
— Значи снощи ходихте в „Смарагда“, а? — продължавам.
— Аха.
— Да ти е споменавал нещо за друго момиче?
— Не. — Полага неистови усилия да оправи някакъв непокорен кичур коса на тила си.
— И колко стояхте?
— Нямам представа. Пийнахме. Той просто искаше да се махне от техните. Аз също от нашите. Та така…
— Ясно — кимвам, макар да изгарям от нетърпение да науча повече подробности. Като например кои песни са слушали, какво са пили и дали са танцували. Иска ми се да я изпитам, да вляза в мозъка й и да разбера точно какво се е случило. Обаче не мога. Не искам да чувам нещо, с което надали ще успея да се справя.
Когато се връщаме, заварваме Мишката и Себастиан потънали в някакъв разговор.
— За какво си говорите вие двамата? — питам.
— За теб — отговаря Себастиан и ме поглежда с нехарактерна за него сериозност.
— За мен ли? — засмивам се аз.
— За това колко ти е трудно — отговаря тя.
А, не отново това.
— Е, не ми е чак толкова трудно — махвам пренебрежително. Довършвам бирата си и си поръчвам втора. После си поръчвам един шот.
— Хайде всички да си поръчаме шотове! — предлага Себастиан.
Мисълта за алкохол автоматично повдига настроението на компанията. Вдигаме чашките си и се чукаме — за новата година, за предстоящото лято, за бъдещето ни. Себастиан пуши, преметнал ръка през рамото ми. Мишката разговаря с Лали. Аз се привеждам към Себастиан и дръпвам от цигарата му. После питам: