Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— И да не е, проблемът си е изцяло негов. Лично на мен ми хареса! — отсича твърдо Мишката. Влизаме в колата и тя завърта ключа. Вече тръгва на задна, за да се измъкне, когато аз внезапно удрям таблото с ръка и се провиквам: — Спри!
— Какво? — стряска се тя и скача на спирачките.
Изстрелвам се от колата и се провиквам:
— Нещо не е наред! Трябва да се извиня! Себастиан е ядосан! Не мога да се прибера у дома, чувствайки се по този начин!
— Кари, недей! — крещи Мишката, обаче вече е твърде късно.
Влизам и се заковавам на вратата, оглеждайки хората. Погледът ми се плъзва по цялото заведение. Къде са? Няма ги. И как са успели да си тръгнат преди нас? Правя още няколко крачки напред и едва тогава осъзнавам, че греша. Те са си тук. Все още са на бара. Но не съм ги видяла веднага, защото лицата им са притиснати едно о друго, телата им са преплетени и те се целуват и опипват така, сякаш са последните хора, останали на тази земя.
Това не може да бъде! Не е възможно да виждам това, което виждам! Май съм прекалила с пиенето.
— Хей! — провиквам се. Не, очите не ме заблуждават. Те действително се целуват. Обаче мозъкът ми все още отказва да обработи реалността на сцената. — Хей! — повтарям. — Хей!
Очите им се преместват в моята посока, а после, както забелязвам твърде неохотно, устните им се разделят. За момент всичко застива, сякаш сме в една от онези стъклени сфери със сипещия се сняг. А после усещам, че кимам. Да, казва едно гласче в главата ми. Знаеше, че ще се стигне дотук. Знаеше, че това е неизбежно.
А после се чувам да изричам:
— Да не би да си мислехте, че няма да разбера?
Обръщам се, за да си тръгна, но с периферното си зрение виждам как Лали скача от стола, устните й оформят името ми, обаче Себастиан протяга ръка и я спира.
Минавам през заведението и излизам. Не се обръщам назад.
Гремлинът вече ме очаква точно пред входа. Влизам и трясвам вратата.
— Да тръгваме! — казвам.
Някъде на средата на пътя отново моля Мишката да спре колата. Тя отбива встрани от пътя, аз слизам и няколко пъти повръщам.
Когато най-сетне се вмъкваме в нашата алея, забелязваме, че всички лампи на долния етаж светят. Тръгвам с решителна крачка по пътеката и влизам у дома. На минаване покрай дневната спирам. Баща ми седи на дивана и чете списание. Вдига очи, затворя списанието и го поставя внимателно на масичката.
— Радвам се, че се прибра — казвам.
— Аз също. — И съм му благодарна, че не ми се скара, задето не му звъннах в девет.
— Как беше пиесата?
— Добре.
Пред очите ми изниква къщичка от карти, а на гърба на всяка карта пише: „Ами ако?“ После картите започват да се свличат една по една и накрая се превръщат в купчина пепел.
Ами ако Дорит не беше избягала? Ами ако снощи бях в състояние да изляза със Себастиан? Ами ако не се бях качила на сцената, за да се направя на глупачка?
Ами ако бях дала на Себастиан онова, което искаше? Ако се бях съгласила да правя секс с него?
— Лека нощ, татко!
— Лека нощ, Кари!
27.
Момичето, което…
Ковчег. Само дето не е истински ковчег. По-скоро е лодка. И тя потегля. Трябва да се кача на нея, обаче хората ми препречват пътя. Не мога да ги заобиколя. Сред тях е и Мери Гордън Хауърд. Тя ме сграбчва за ръкава на якето и ме дръпва назад. „Никога няма да го преодолееш! Този страх ще те държи цял живот! Никой мъж вече няма да те обича…“
Не! Нееееееее!
Събуждам се. Чувствам се като парцал. Спомням си, че снощи се случи нещо кошмарно.
Спомням си какво е.
Отричам го.
Знам, че е истина.
Питам се какво да правя. Да избеснея, да се обадя на Лали и Себастиан и да се разпищя? Или да излея кофа свинска кръв върху тях както във филма „Кари“ (обаче откъде ще я взема тази кръв, а е и твърде отблъскващо). Или да се престоря, че съм болна от сериозна болест и да направя опит за самоубийство (тогава ще ме съжаляват, наистина, но защо да им доставям това удоволствие?). Или да се престоря, че нищо не се е случило. Да се държа така, сякаш със Себастиан все още сме заедно, а инцидентът с Лали е просто странно отклонение от иначе щастливия ни романс.
Минават пет минути. През главата ми се стрелкат странни мисли. Например — в живота има четири вида момичета: