Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Слушай какво, този път татко е много сериозен — отбелязва смръщено Миси. — Казва, че въобще не се шегува. И че ние сме я загазили много яко. Всичките. Оттук нататък ни е забранено дори да си имаме гаджета!
— Ще живеем в детския Алкатраз — отбелязвам унило.
— Ха! — махва нехайно с ръка най-малката ни сестра. Става от леглото, поглежда се в огледалото, започва да навива на пръста си един син кичур коса и накрая отсича злобно: — Ще му мине! На татко винаги му минава!
— Дорит…
— Даже не знам защо точно той остана жив! — продължава тя. — Защото ако някой трябваше да умре, това трябваше да бъде той! Той, а не мама! Мама трябваше да бъде жива! — И поглежда предизвикателно шокираните ни лица. Всъщност това са неща, които и ние сме си мислили, но никога не сме изказвали на глас.
— Въобще не ми пука, че може да ме прати в поправително училище! — тръсва предизвикателно глава тя. — Всичко друго е за предпочитане пред тази отвратителна къща и още по-отвратителното ми семейство!
26.
Дребното копеленце в действие
Пред къщата ни се разнася звук на клаксон. „Моля те, господи, дано да е Мишката!“ — казвам си аз.
Миси, Дорит, баща ни и моя милост сме събрани около масата и се преструваме, че вечеряме в безуспешен опит да възвърнем нормалността в семейството си. При звука на въпросния клаксон баща ми става от масата, приближава се до прозореца, дръпва завесата и надниква навън.
— Да, Робърта е — потвърждава.
Аз скачам като стрела от стола си и автоматично грабвам якето и чантата от мама с изрисуваното ми име отпред, които стоят в готовност.
— Не бързай толкова! — подема татко, а Дорит върти очи. — Трябва да преговорим всичко още веднъж! Така. Значи отиваш да гледаш „Колко е важно да бъдеш сериозен“15 в театъра на Хартфорд. През антракта ми се обаждаш. И в единайсет часа се прибираш.
— В единайсет и нещо! — повтарям за кой ли път аз, докато пъхам ръце в ръкавите на якето си.
— Да знаеш, че ще те чакам! — повтаря за кой ли път той, като поглежда към сестрите ми. Двете са свели глави и се преструват, че се хранят, и най-вече — че нямат никаква представа къде всъщност отивам.
— Разбира се, татко — кимвам и увивам старата кожа от норка на баба ми около врата си. В нормални случаи надали бих си я сложила, обаче реших, че когато човек отива на театър, си слага точно такива неща, а съм длъжна да бъда вярна на ролята си докрай.
После тръгвам бързо към колата на Мишката, имайки усещането, че гърбът ми е мишена.
Да, излъгах. Но не за всичко. Двете с Мишката наистина отиваме на шоу, само че не в театъра. Имаме среща с Лали и Себастиан за концерта на „Ацтеките Двойната стъпка“. Не точно така си представях първата ни среща със Себастиан след раздялата по Коледа, но няма значение. Всяка молекула в тялото ми пулсира в очакване да го види.
Топлият въздух от гремлина ме удря в лицето, когато отварям вратата на колата. Мишката ме поглежда триумфално, а аз през това време чинно си слагам колана, защото знам, че баща ми ме гледа.
— Някакви проблеми? — пита приятелката ми.
— Не. Той не подозира нищичко. — И когато най-сетне успяваме да се измъкнем от нашия двор, в безопасността на магистралата, аз се разсмивам. Замаяна съм от вълнение. Притеснено проверявам състоянието на червилото си в огледалцето пред мен. — Направо не мога да повярвам, че успяхме! — пищя. — Мишке, ти си върхът!
— Че за какво са приятелите?! — отбелязва тя.
Аз се облягам назад, ухилена като луда.
Когато вчера Себастиан се обади в три следобед и баща ми му каза, че не съм на разположение, нещата в дома на семейство Брадли взеха доста грозен обрат. Аз започнах да пищя и заплаших, че ще си оскубя косата. Не че това промени нещата, разбира се. Баща ми изключи всички телефони и се барикадира в своята стая. После със сестрите ми започнахме да обмисляме план как да откраднем колата, обаче се оказа, че баща ни ни беше надхитрил и този път — беше скрил ключовете. Опитахме се да нахлуем с взлом в стаята му, но после ни се стори, че го чуваме да плаче тихичко, затова слязохме долу в бърлогата, наредихме се на дивана и се сгушихме една о друга като ужасени сирачета. Накрая баща ни слезе долу и Миси се размекна първа. Започна да реве и да нарежда:
— Татко, много съжалявам!
А баща ми й отговори:
— Ти нямаш никаква вина за това. Просто много обичам дъщерите си.
15
„Колко е важно да бъдеш сериозен“ (1895 г.) — пиеса от именития британски драматург, поет и писател Оскар Уайлд. — Б.пр.