Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Не. — Гласът ми е по-скоро беззвучно грачене.
— Мишката ми каза какво е станало — прошепва тя.
Кимвам. Скоро всички ще знаят. И ще почнат да ме обсъждат и да говорят зад гърба ми. Ще се превърна в посмешище. Момичето, което не успя да задържи гаджето си. Момичето, което не беше достатъчно добро. Момичето, което беше изиграно от най-добрата си приятелка. Момичето, което можеш да тъпчеш, колкото си искаш. Момичето, което няма никакво значение.
— Какво ще правиш сега? — пита дълбоко възмутена Маги.
— Че какво бих могла да направя? Тя каза, че той казал, че се нуждае от нея!
— Лъже! — изкрещява Маги. — Тя е една долна лъжкиня! Непрекъснато се хвали, непрекъснато се изтъква! Все тя е най-добрата! И ти открадна Себастиан просто защото ти завижда и ревнува!
— Е, може пък той наистина да я харесва повече от мен — изричам изтощено.
— Не е възможно! А ако е така, значи е пълен глупак! И двамата са зли, отвратителни човечета, които просто се заслужават един друг! Лика-прилика са си! По-добре стана, че се отърва! Той не беше достатъчно добър за теб!
Обаче беше. Беше единственото, за което съм си мечтала. Ние бяхме родени един за друг. И никога повече няма да обичам друг така, както обичах него!
— Трябва да направиш нещо! — провиква се Маги. — Направи нещо! Запали пикапа й!
— О, Маги — вдигам тъжно глава, — вече съм твърде уморена за подобни работи!
През часа по висша математика се крия в библиотеката. Жадно поглъщам „Любовните зодии“. Лали е скорпион, което напълно се връзва. Себастиан (Се-еба-стиан) е лъв. Очевидно двамата ще имат експлозивен секс.
Правя опит да разбера кое най-много мразя в тази ситуация. Срамът и унижението? Загубата на гаджето и на най-добрата ми приятелка? Или предателството? Сигурно са го планирали от седмици. Говорели са си за мен и как ще се отърват от мен. Кроили са тайни планове. Обсъждали са как ще ми кажат. Но не ми казаха. Нямаха очи да ми кажат. Просто поставиха факта точно пред мен, пред лицето ми. Като че ли единственият начин, по който са можели да се справят с този проблем, е да бъдат хванати. И изобщо не са помислили как ще се почувствам. Аз бях елемент от картината само като препятствие, защото за тях нямах никакво значение. За тях съм един никой.
Всичките тези години приятелство… Лъжа ли са били?
Спомням си как веднъж, в шести клас, Лали имаше рожден ден и не ме покани. Един ден се появих в училище и Лали не ми говореше и никой не искаше да говори с мен. Или поне така изглеждаше. Маги и Мишката продължаваха да говорят с мен. Но не и Лали, нито останалите момичета, с които движеше, например Джен П. И тогава нямах представа какво да правя. Майка ми каза, че трябва да се обадя на Лали, а когато го направих, майката на Лали заяви, че тя не си била у дома, макар да чух как Лали и Джен П. се хилеха зад нея.
— Но защо постъпват така с мен? — попитах майка си.
— И аз не знам — вдигна безпомощно рамене тя. — Това е просто едно от онези неща, които момичетата правят.
— Но защо?
Тя поклати глава и рече:
— От ревност и завист.
Но тогава не го мислех за ревност и завист. Мислех го по-скоро за инстинктивно действие, както когато глутница диви животни отвеждат един от групата си в пустошта, за да го оставят да умре.
Беше плашещо — фактът, че едно момиче не може да живее без приятели.
— Не им обръщай внимание! — посъветва ме майка ми. — Дръж се така, като че ли нищо не е станало. Лали ще ти проговори отново. Ще видиш!
И се оказа права. Аз наистина започнах да се преструвам, че нищо не е станало, рожденият ден на Лали мина и отмина и ето че само четири дена по-късно двете с Лали по някакъв мистериозен начин бяхме отново приятелки.
Но после, в продължение на седмици, всеки път, когато Лали споменеше за рождения си ден (била водила шест момичета в увеселителен парк), аз цялата се изчервявах при спомена, че съм била пренебрегната. И когато най-сетне събрах сили да я попитам защо не ме е поканила, тя ме погледна изненадано и, самата невинност, възкликна:
— Че как? Ти нали също беше там?
Поклатих глава.
— О! — кимна тя. — Значи сигурно пак си била в едно от онези твои идиотски състояния.
— Тази Лали е пълна тъпачка! — бе отбелязала майка ми, след като й разказах за разговора ни. Думата „тъпак“ беше рядка в нейния речник и тя я използваше само за най-низшите форми на човешки същества.