Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
И тогава всички се споразумяхме да се постараем да бъдем по-добри в бъдеще. Обаче единственото, за което лично аз бях в състояние да мисля, бе как да се свържа със Себастиан. От съзнанието, че той е само на няколко минути път от мен, а аз не мога да го видя, ми прилошаваше — имах чувството, че в стомаха си имам плъхове, които бавно, но сигурно прегризват червата ми.
Накрая се качих в моята стая, извадих кутията със старите си разкази и се опитах да се успокоя, като си представям бляскавото си бъдеще — ще живея в Ню Йорк, ще пиша книги и ще водя живот, напълно различен от сегашния си. Представих си бъдещето си като скъпоценен камък, заровен някъде дълбоко в мен, който никой не можеше да ми отнеме, ако ще и цял живот да стоя заключена в този затвор.
А после баща ми се появи тихо в стаята ми и рече:
— Не исках да бъда толкова суров с теб.
Което ще рече, че ако запазя спокойствие и демонстрирам здрав разум, може и да имам някакъв шанс за глътка въздух.
— Няма проблеми, татко.
— Просто се опитвам да бъда справедлив. Ако пусна вас с Миси да си правите, каквото искате, ще трябва да разреша и на Дорит. Ами ако тогава тя пак избяга?
— Разбира се, татко — кимнах успокоително.
— Няма да е завинаги. Само за седмица-две. Докато измисля какво да сторя.
— Ясно.
— Защото нали разбираш, Кари — отбеляза той, като приседна на леглото ми, — всичко се върти около системите. А онова, което ни липсва в тази къща, е някаква система. Ако приложим система за успех към действията на човешките същества… ако сведем човешкото същество до най-базисното му молекулярно уравнение… в крайна сметка какво друго сме ние, ако не молекули и електрони, а електроните се ръководят от строги правила! Така! — заключи и се изправи с вида на човек, стигнал до решение на проблемите си. — Знаех си, че мога да разчитам на теб. Оценявам го! Наистина!
После ме прегърна непохватно и каза онова, което винаги казва в подобни ситуации:
— Не забравяй, че аз не само те обичам! Аз те харесвам!
— Аз също те харесвам, татко — кимнах, а после бързо щракащото ми мозъче измисли следното: — Татко? Може ли да се обадя на едно място? — И преди да е успял да ми откаже, аз бързо добавих: — Просто трябва да се обадя на Мишката, защото с нея отдавна имахме уговорена среща!
Предполагам, че точно тогава той наистина се почувства крайно неприятно, защото бързо ми разреши.
А тази сутрин, когато нещата се поуспокоиха и баща ни се съгласи да възстанови телефонната ни връзка със света — макар да продължи да настоява, че той трябва да вдига първи телефона, — Мишката се обади и започна да говори с него. През това време аз слушах от другия телефон.
— Знам, че Кари не би трябвало да излиза сега, обаче сме си купили тези билети от месеци. За театъра в Хартфорд са, а там не връщат пари. Това е част от обучението ни по английска литература. Не че сме длъжни да отидем, разбира се, но ако изпуснем тази пиеса, може и да се отрази на оценките ни.
И ето ти сега — свобода! Колата лети напред, ние си пушим на воля, радиото е надуто до дупка и двете с Мишката крещим заедно с „Б–52“. Чувствам се като замаяна от дързостта на бягството си. Нямам търпение да куфея с любимата си група. Чувствам се напълно невидима.
Или може би не. На средата на пътя към тайната ни среща аз започвам да се притеснявам. Ами ако Себастиан закъснее? Ами ако изобщо не се появи? И защо изобщо непрекъснато трябва да въртя в главата си най-лошите възможни сценарии?! Нали казват, че когато си мислиш нещо лошо, всъщност му помагаш да се случи?! Или това е просто предупреждение.
Ала ето че жълтият корвет вече е там, паркиран на мръсната пътека.
Отварям вратата на клуба. Той вече седи на бара и аз мимоходом забелязвам, че Лали също е вече там.
— Здрасти! — провиквам се весело аз.
Лали ме забелязва първа. Лицето й се отпуска по някакъв странен начин, като че ли от разочарование. Нещо не е наред! А после той се обръща и тя му прошепва нещо в ухото.
Себастиан се е сдобил със страхотен тен и целият излъчва все още безгрижието и сладникавия блясък на бохема. Той ми кимва, обаче усмивката му е твърде сдържана — не такава реакция очаквах от любовта на живота си, след като сме били разделени цели две седмици! Но може би е като куче, оставено само от господаря си — ще му трябва известно време, докато отново свикне с мен.