Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Момичето, което си играеше с огъня.
Момичето, което отвори Кутията на Пандора.
Момичето, което подаде ябълката на Адам.
И момичето, чиято най-добра приятелка открадна гаджето й.
Не, не е възможно! Не може да я харесва повече от мен! Не може! Но, разбира се, че може.
Защо? Удрям с юмруци по леглото, опитвам се да си разкъсам дрехите (памучно горнище на пижама, което изобщо нямам спомен как съм облякла снощи), пищя във възглавницата. После се отпускам шокирана назад. Вторачвам се в тавана и в този момент ме озарява едно ужасно прозрение:
Ами ако оттук нататък никой не пожелае да прави секс с мен? Ако цял живот си остана девствена?
Изтръгвам се някак си от леглото, втурвам се долу, грабвам телефона.
— Не изглеждаш никак добре — казва Дорит.
Изръмжаване.
— С теб ще се разправям по-късно!
Връщам се тичешком обратно в стаята си с телефона. Внимателно затварям вратата. С трепереща ръка набирам номера на Лали.
— Лали може ли да се обади?
— Кари? — казва тя. Звучи леко напрегната, но изобщо не така уплашена, колкото се надявах. Много лош знак.
— Моля те, кажи ми, че онова, което се случи снощи, не се е случило!
— Хммм… Ами… Всъщност се случи.
— Защо?
— Какво защо?
— Как можа да го направиш?! — Агонизиращ вик.
Тишина. А после:
— Не исках да ти казвам… — Пауза и аз започвам да пропадам в плаващи пясъци. Смъртта изглежда неизбежна. — Но вече аз ходя със Себастиан!
Толкова просто. Толкова делово. Толкова неоспоримо.
Това не може да се случва на мен.
— И това не е от вчера — допълва.
Знаех си! Знаех си, че между тях двамата става нещо, но просто не ми се вярваше! И все още не ми се вярва.
— Откога? — искам да знам.
— Наистина ли държиш да знаеш?
— Да! — просъсквам.
— Заедно сме още отпреди той да отиде на почивка.
— Какво!
— Единственото, което знам, е, че той се нуждае от мен.
— И на мен ми каза същото!
— Е, сигурно е размислил.
— Или може би ти си го накарала да размисли.
— Мисли си каквото щеш! — тросва ми се грубо тя. — Важното е, че сега иска мен!
— Не е вярно! — просъсквам злобно. — Просто ти искаш него повече, отколкото искаш мен!
— Какво би трябвало да означава това?
— Не схващаш ли? С теб вече не сме приятелки! И никога повече няма да бъдем! Оттук нататък как бих могла да ти проговоря?!
Продължителна, злокобна тишина. Накрая:
— Обичам го, Кари.
Прищракване. Разговорът приключи. Седя на леглото си потресена.
Не мога да се изправя пред цялото даскало на общото събрание. Затова се насочвам директно към плевнята. Може пък да изкарам и целия ден тук. Изпушвам една след друга три цигари. Тук е шибано студено. Решавам да използвам думата „шибан“ при всеки удобен случай.
Как е възможно да стане това? Кое е онова, което тя има, а аз нямам? О, вярно, това вече го минах. Очевидно е, че съм напълно неадекватна. Или може би си го заслужавам. Аз го отнех от Дона, а сега Лали го отне от мен. Каквото повикало, такова се обадило. А после някое друго момиче ще го отнеме от Лали.
Как изобщо можах да бъда толкова глупава?! Винаги съм си знаела, че не бих могла да го задържа. Не съм достатъчно интересна. Или достатъчно секси. Или достатъчно хубава. Или достатъчно умна. Или може би просто съм прекалено умна?
Отпускам глава в ръцете си. Понякога се правех пред него на по-глупава, отколкото съм. Казвах: „О, за какво става дума?“, когато знаех много добре какво ми говори той. Това обаче ме караше да се чувствам така, сякаш нямам представа коя съм или коя би трябвало да бъда. Кисках се нервно на неща, които въобще не ми бяха смешни. А после ставах прекалено фиксирана върху устните си или как движа ръцете си. Постепенно започнах да живея в една черна дупка на несигурността, която се премести в съзнанието ми подобно на нежелан роднина, който отказва да си тръгне от къщата ти, обаче продължава да критикува мебелировката.
Би трябвало да изпитвам облекчение. Чувствам се така, сякаш съм ходила на война.
— Кари? — изрича предпазливо Маги. Вдигам очи. Тя стои пред мен с розови бузи и коса, сплетена на две дълги плитки, и поставя облечената си в ръкавица ръка на устните си. — Добре ли си?