Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Жан грейна в сърдечна усмивка, каквато не беше виждала по лицето му досега.
— Здрасти, приятелче — разроши косата на хлапето, — как я караш?
Момчето вдигна благоговеен поглед към него.
— Ходих да плувам.
— Така ли?
— И видях едни риби.
— Какви?
— Китове.
— Сериозно? Сигурно ме будалкат.
Момчето се изкиска развълнувано и подскочи детински, при което очите на Жан се озариха.
— Наистина видях кит — увери го въодушевено. — По-голям от къщата беше!
— Не и от тази.
— По-голям, казвам ти.
— Господин Моро — намеси се жената с отривист британски акцент, бършейки припряно ръце в полата си. — Мога ли да ви помогна с нещо?
Жан опря длан върху слабичкото вратле на момчето, милвайки бащински с палец кожата му.
— Имаме уговорка с Рубен.
— Господин Ван! — провикна се оглушително жената в огромното преддверие, а последната буква отекна силно във високите стени. Момчето очевидно беше свикнало с подобен висок тон, защото продължи да човърка невъзмутимо платната на корабче играчка.
Лори се приведе до неговото ниво и го заговори:
— Как се казваш?
Той вдигна колеблив поглед към нея.
— Аз съм Лори — представи се тя.
— Не го плашете — предупреди я жената, обгръщайки собственически дребничките му раменца и придърпвайки го към себе си. — Срамежлив е.
— Жан. — Рубен ван дер Мейде влетя във фоайето, натрапвайки контраста между едрата си, енергична персона и възпитаните маниери на икономката. По-нисък и дебел беше от очакванията на Лори, с розови прасци и луничави ръце. Гърдите му бяха голи и обли като варел, оскъдно посипани с къдрави сребристо червеникави косъмчета. Нямаше вид на един от най-заможните мъже в света: по-скоро на нахакано хлапе със завиден късмет. Лори си спомни, че точно такова впечатление й беше направил и по време на модното ревю във Вегас.
— Запознай се с единствената и неповторима Лори Гарсия — представи я Жан. — От нашите момичета е. — Направи кратка пауза, преди да дообясни: — От „Ла Люмиер“.
— За мен е удоволствие. — Гущеровите очи на Рубен обходиха тялото й от глава до пети. Лори умираше от жега в дънките си, цял ден се проклинаше, задето не беше облякла нещо по-лятно, но сега се благодареше за допълнителния слой дрехи.
— За мен също — отвърна на поздрава му тя. Икономката я наблюдаваше студено иззад рамото му.
— Кажи сега какво е мнението ти за Какатра. — Рубен изпуфтя, сякаш подготвяйки се да изслуша цяло хвалебствено слово. Южноафриканският му акцент придаде на думата звучене като от точиларска машина. — Първото впечатление е най-важно.
— Зашеметяващ е.
— Нали. — Не прозвуча въпросително. Ухили се и Лори забеляза, че зъбите му са покрити със скъп, качествен емайл. — Ако имаш нужда от нещо по време на престоя си, не се колебай да ме потърсиш. — Намигна й. — Тук сме готови на всичко за момичетата на „Валъри“.
Ясен стана подтекстът, че не е първата.
— Заповядайте на вечеря довечера. — Рубен подхвърли следващата реплика през рамо, без да си прави труда да погледне жената в очите: — Разбрахме ли се, Маргарет? — Лори забеляза очевидната неприязън помежду им.
— Искаш ли да ми видиш лодките, татко? — Момченцето се приближи до Рубен и подръпна шортите му. — Имам си десет, всичките са червени и жълти.
Жената на име Маргарет моментално омекна.
— Не сега, слънчице — изчурулика, побутвайки го назад. — Татко ти си има работа. — В същото време хвърли изпитателен поглед към Рубен.
Рубен се провали на теста.
— По-късно — каза на момчето, потупвайки го сковано по главата. Явно усети, че не е достатъчно, и добави: — Ще си спретнем плажен лов.
— За костенурки?
— Както ти кажеш.
Детето, изглежда, се натъжи. Но докато Рубен ги водеше през фоайето, Жан вероятно му подхвърли нещичко, защото хлапакът избухна в искрен смях.
Като излязоха навън, слънчевата светлина заслепи Лори за миг.
— Човек не познава красотата на острова, докато не го види откъм океана — разправяше Рубен, потърквайки длани. Сетне посочи бързоходна моторна лодка, вързана в плитчините. В типичен предприемачески дух прескочи от една тема на втора мигновено и без всякакъв размисъл. Тръгна към моторницата.
Французинът обаче не го последва.
— Чака ме друга работа — информира я. — Момчето се казва Ралф. Свитичък е, но с времето ще се отпусне.