Островът на изкушението

Биби я слушаше търпеливо.

— Дали пък не си въобразяваш?

— Възможно е.

— Зандър заслужава доверието ти, Стив. Повярвай ми. Полага ми се да намразя всеки член на мъжкия пол, но него не го мразя. Свестен човек е.

Стиви се усмихна.

— Знам. Май просто се ровя за причина нещата да пропаднат.

Мобилният й телефон иззвъня.

— Извинявай. — Вдигна и отиде да говори до вратата към вътрешния двор. След кратък разговор затвори капачето на телефона. — Обади се Марти — каза, допълвайки чашите им. — Бях споменала за теб пред него. Има приятел агент, който набира нови клиенти. Съгласна ли си да ви свържа?

Доста агенти търсеха контакт с Биби след смъртта на съпруга й, но умисълът им рядко беше благороден.

— Знам ли — подходи предпазливо тя. — В момента хич не ми е до работа.

Стиви седна в стола си.

— И от тук нататък — какво?

— Живея ден за ден. Дърк Майкълс ми е резервирал едноседмична почивка на Какатра — знам, знам, че не е добра идея да приемам услуги от него, но той настоя, каза, че Линъс би одобрил. Поне ще се отдалеча от целия този ад. — Прехапа устна колебливо. — Имам нужда да си почина малко от Лос Анджелис. А и след всичко, което аз съм сторила за него…

— Какатра? — Стиви беше чела някъде за острова — уединено кътче насред Индийския океан. Знаеше, че е спа център за рехабилитация, както средище за множество авангардни терапии.

— Дърк познава Рубен ван дер Мейде — отбеляза Биби. — Вероятно е сключил някаква сделка с него. По време на престоя си мога да се възползвам от десетки лечебни програми, и всичко това от неговия джоб. Въпреки че в момента ме интересуват единствено синьото небе, дълбокият океан и спокойствието.