Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
— Нямаше нужда.
— Знам.
— Май много неща знаеш.
За пръв път виждаше хумор в очите му. Сърдечен. Трудно й беше да задържи погледа си върху тях.
— Желаеш ли да те отведа в покоите ти? — попита я.
— Може. — Лори огледа пейзажа. — Красиво е.
— Радвам се. — Не сваляше очи от нея. — И аз съм на същото мнение.
Площадката на хеликоптера и малката самолетна писта се възползваха от единствената равнинна площ на острова. Стръмни скали скриваха всичко останало от погледа й. Отвъд оградата се редяха автомобили, чакащи да откарат новопристигналите гости, а недалеч туристите слизаха от борда на частен самолет. Лори остана изненадана от дивата природа на острова. Назъбените зеленикаво златисти ръбове на канарите свършваха в стръмни, каменисти пропасти, в подножието, на които тътнеше гневно тюркоазеният океан, сякаш повел буйните си, бели коне на война, но сблъскал се по неволя с единствената твърдина в инак господстващата морска шир.
Жан отнесе багажа й към лъскав черен джип.
— Като видиш какво съм ти приготвил, ще се влюбиш — увери я той.
Какатра учудваше с необятността си. Онова, което Лори беше виждала по снимките в списанията, вероятно представляваше само една малка част от територията му. От север на юг беше прокаран лъкатушещ път и сега джипът летеше по завоите му с Жан зад волана. От време на време излизаха на тесен черен път, който явно предлагаше пряк маршрут през мочурливи местности, загладени голф игрища, плувни езерца, живописни скалисти водопади, тенис игрища, пунктове за леководолазно гмуркане и лодки, клатушкащи се търпеливо върху прозрачната вода.
На север океанът изглеждаше по-спокоен. От брега на острова в различни посоки се виеха най-малко двайсет дървени платформи, в краищата, на които бяха накацали вилите за гости. В далечината се различаваше още един, по-малък остров, на чиято земя едва личаха очертанията на маяк, голям колкото палец, гледан оттук.
— Какатра е спа комплекс от колосална величина — обясняваше Жан. Тя го слушаше, но дотолкова се простираше любезността й. Първата им среща отпреди две години, по повод на която все още не бяха си разменили и дума, тегнеше помежду им като забравено отроче, настоявало някога за внимание, но примирило се вече с живота в сенките. — Слави се като най-високата класа почивен център на планетата. Всяко желание на клиентите бива задоволено. Дори онези, които още не са им хрумнали.
Върнаха се на гладкото шосе и Жан плавно смени скоростта.
— Голяма част от гостите посещават острова за развлечение и отмора — продължаваше с лекцията си той. — Седмица свеж океански въздух, усилени тренировки, почивка от публичния живот — за това си плащат. Други идват по различни причини.
Лори наблюдаваше ръката върху волана, отблясъците на ролекса му, съкращенията на мускулчетата под кожата му.
— Терапия? — Беше чувала истории за много покварени от славата звезди, изпратени тук по препоръка на разтревожени агенти — пристрастености, депресия, тревожност. Какатра лекуваше всякакви болежки.
— Островът разполага с база за всеки тип терапевтичен метод. Клиентите се обслужват от екип специалисти, набрани от цял свят. Престоят тук е с доказана резултатност.
— Звучи ми като рехабилитационен център?
— Не е тайна, че всички в Лос Анджелис ходят на рехабилитация, особено момичетата на твоя възраст. — Коментарът му я засегна. — След няколко месеца проблемът отново е налице. На Какатра е различно: идваш веднъж и не ти се налага да повтаряш. Това място те кара да погледнеш на света с други очи. Ето къде е ключът. Преоткриването на природата може да ти донесе божествено озарение. На света няма по-близко до сърцето ми кътче.
Думите му я затрогнаха.
— В детството си — поясни Жан — преливаме от удивление пред чудото — живот. Любопитно ни е да научим още, да го опознаем по-дълбоко. Стремим се да го видим от всяка страна — да се докоснем до всяка тайна, макар и понякога познанието да има своята цена.
Тя го погледна изпод вежди.
— А като пораснем?
— Като пораснем осъзнаваме колко ценна е непросветеността. — Мускулите по долната му челюст се напрегнаха. — Разкриеш ли една тайна, връщане назад няма.
Изкачиха се по стръмно нанагорнище.
— Ами моят случай какъв е? — попита го Лори. — Защо съм тук?
— За да намериш убежище — отвърна той. — Третата причина за посещение. Световноизвестните хора са готови да платят солидни суми за малко уединение. Интересно колко безценна е самотата понякога.