Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Да се срещне с Жан Моро.
Пристигнаха на Какатра през уикенда. Умората от пътуването я правеше докачлива — добра маскировка за опънатите й нерви — и макар че току-що стъпваше на острова, вече започваше да се пита дали не е допуснала грешка. Какво точно търсеше? Какво се надяваше да намери?
Отведоха ги в смълчана вила, извисяваща се над плитчините върху дървени подпори. Рита не беше виждана по-спокойно място в живота си. Океанската панорама впечатляваше с необхватността и синевата си. В бистрата вода под краката им малки рибки се стрелкаха из алабастровия пясък.
Аврора изглеждаше прекалено умислена, за да се полюбува на гледката.
— Добре ли си? — загрижи се Рита. — Не си спряла да нервничиш, откакто кацнахме на острова.
— Нищо ми няма. — Излезе с разсеяни стъпки на верандата. — Добре съм.
— Е, харесва ли ти?
— Аха.
— Само това ли ще кажеш? „Аха“?
Аврора като че ли не я слушаше.
— Аха.
Рита врътна потайно очи. Децата никога не бяха присъствали в житейските й планове. Работата с разглезени тийнейджъри постоянно й напомняше защо.
— Отивам да поплувам.
— Хубаво. — Аврора обърна гръб на панорамния изглед. Рита си помисли колко красива е дори нацупена. Май наистина се нуждаеше от отдих повече, отколкото околните предполагаха.
— Защо не се поразходиш наоколо? — усмихна й се Рита. — Може пък да се натъкнеш на някоя от тайните на Ван дер Мейде.
Майната му на тлъстия потен Рубен ван дер Мейде. Интересуваше я Жан.
Островът се оказа по-голям, отколкото си го представяше. Нямаше да е лесно. Ама пък да не очакваше да й сервират мръсните си тайни на тепсия? Нали не си беше въобразявала, че още с появата си на Какатра ще я заведат директно в покоите му, където щеше в прав текст да го попита за какво е ставало дума в разговор, проведен преди месеци, уж на четири очи? Абсурд. Да не споменаваме факта, че я беше накарал да се чувства като кръгла глупачка при последната им среща.
Докато крачеше по дървената платформа, окото й хвана луксозна яхта, тъкмо отплаваща от брега, с двама актьори на борда си — сензационна двойка, наскоро встъпила в брак. Изобщо не приличаха на младоженци, както седяха в задната част на лодката с толкова разстояние помежду си. Жената беше отпуснала брадичка в едната си длан, а погледът й се рееше умислено към водата.
— Имате ли нужда от нещо, госпожице Наш? — Едва не се заби в човека. Беше облечен в синя униформа и й се усмихваше пресилено, почти като робот в стремежа си да е от полза. „Всички дръвници като теб да ме оставят на мира“ — прииска й се да отговори. Вместо това реши да се възползва от предложението му.
— Идвам за среща с Жан Моро. Налага се да говоря с него.
Мъжът беше запленен от красотата й. Стотици знойни, прочути хубавици идваха на Какатра, но рядко се случваше да са по-пленителни наяве, отколкото на екрана. И все пак прелестите и претенциите на Аврора Наш променяха факта, че господин Моро не беше на разположение за срещи.
— Ако мога аз да съм ви от полза…?
— Предпочитам да говоря с него.
— Разбира се. — Неотстъпчивостта и решителното й изражение му подсказваха, че е дошла по лични дела. Не за пръв път отритнати любовници цъфваха на острова, за да спипат Моро натясно. Сметна, че е най-добре да предаде съобщението й. — Ще му кажа да се свърже с вас лично.
Тя кимна, измънка някаква благодарност и тръгна по плажа.
Какатра несъмнено беше най-богаташката игрална площадка за възрастни в цял свят. Съдейки по възможността за настаняване, едва ли на острова се подвизаваха повече от петдесет-шейсет човека, включително персонала. Освен служителите в сини униформи между белите сгради кръстосваха и други екземпляри: оплешивели, очилати мъже с докторска осанка и жени със стегнати кокове и сериозни изражения. Впечатляващото протежение на острова обаче позволяваше на гостите да намерят така жадуваното усамотение. Звездите плащаха солидни суми за изолация, а само тук можеха да я получат в чистата й форма.
Аврора си избра удобно местенце на плажната ивица и се заслуша в гальовната песен на ленивите вълнички. Усещаше пясъка влажен и сбит между пръстите на краката си. Вдиша дълбоко през носа и за момент й се прииска Паскал да беше с нея. Още повече й се искаше да заличи последните шест месеца от познанството им и да върне доброто старо време. За целия си живот не можеше да се похвали с по-близка приятелка от Паскал. Съмняваше се пак да намери такава: завършена личност и верен съюзник. Но подобно на всяко прекалено жарко чувство и това беше затляло в крайна сметка. В последните седмици от срока момичетата бяха разменили едва по няколко думи. Аврора таеше подозрения, че Паскал крие много неща от нея — но параноята донякъде беше оправдана, понеже Паскал открай време криеше много неща от нея. И все пак защо ли този случай й се струваше различен? Защо я глождеше така? Всичко беше започнало от екскурзията до Капри.