Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Уединение, откъснатост, сладка самота. Вперила поглед в синьо-зеленикавия хоризонт, Аврора за пръв път се чувстваше насаме със себе си.
Вниманието й привлече някакво раздвижване в другия край на плажа. Една двойка крачеше в подножието на скалите. А може и да не бяха двойка. Жената, незнайно коя, обвиваше с ръце тялото си, сякаш й беше студено или се срамуваше. Океанският бриз танцуваше из буйната й смолисточерна коса. Облечена беше в изтъркани джинсови къси панталони и тънка фланелка без ръкави; отдолу не носеше сутиен. А мъжът…
Аврора опря ръка в челото си, за да скрие очите си от блясъка на слънцето.
Той беше.
Скочи на крака. Като наближиха, осъзна, че жената е Лори Гарсия, момичето на „Валъри“. В „Света Агнес“ всички се превъзнасяха колко сексапилна била, но на живо се открояваше не със сексапил — думата някак не й пасваше, — а по-скоро с първична, абсолютна красота. Залязващото слънце обагряше смуглата й кожа в дълбок кафеен цвят. Когато погледите им се срещнаха, Аврора видя, че очите й са гарвановочерни.
Жан като че ли се слиса да я види, но все пак съумя да извади на преден план високомерната усмивчица, с която я беше заговорил на яхтата. Дощя й се да я заличи от лицето му с шамар. Не можеше да понася физиономията му, вечно самодоволна, сякаш беше посветен в някой виц, който тя не схващаше.
— Аврора, каква изненада. — Целуна я по двете бузи. — Рубен не ме е предупредил, че ще ни гостуваш.
— Хрумна ми спонтанно.
— Лори Гарсия, запознай се с Аврора Наш.
— Здрасти — каза Аврора.
— Здравей — каза Лори.
Последва неловка пауза. Аврора се усмихна, но другото момиче не отвърна със същото.
„Ама че нелюбезна кучка!“ — помисли си Аврора. Не знаеше ли, че Моро е женен? Всеки би я сметнал за ревнивата, психясала любовница.
„И с нея ли си е лягал?“ — питаше се Лори. Ревността се надигна в душата й, колкото й да се мъчеше да я потули. Жан беше играч. Още преди месеци трябваше да е свикнала с факта.
— Колко време ще останеш? — поинтересува се Жан. — Надявам се няма да бързаш да си ходиш.
— Няколко дни.
— Паскал с теб ли е?
Аврора забеляза изражението на Лори Гарсия. Значи наистина беше ревнива любовница, несъмнено шашнала се, че Жан оправя и Аврора, и приятелката й. Ха.
— Ъъ — отвърна Аврора и в този момент й хрумна поне да се позабавлява. — А трябваше да дойде. Липсваш й страшно много.
Очевидно Жан усети, че коментарът й не е на място, и каза сухо:
— Не се и съмнявам.
Аврора пристъпи от крак на крак, умувайки как да се изкаже. Щеше й се Лори Гарсия да не се беше лепнала така, уж застанала настрана, но очевидно подслушвайки. Каква загубенячка само!
Започна тихо, с надеждата, че тонът й демонстрира достатъчно настойчивост.
— Трябва да поговорим. — Хвърли поглед в посока на Лори. — На четири очи.
Тревога — а може би смут? — помрачи изражението на Жан, но само за част от секундата.
— Разбира се. — Поне прояви нужния такт да не разпитва повече. — Утре? — Премери я с поглед. — Ела в къщата на Рубен.
„Какво, да не би да си имаш планове с испанското девойче? Защо не се прибереш при жена си, мръсник такъв?“
— Хубаво. — Аврора кимна. — До утре.
По-късно двете с Рита вечеряха на верандата. Похапнаха прясно уловени омари, задушени скариди и пържоли от риба меч с гарнитура от пържени картофки и салата. Аврора отдавна не беше вкусвала толкова апетитно приготвена храна, но хич не й беше до ядене.
— Не си ли гладна? — вдигна критично вежда Рита към почти недокоснатата й порция.
— Не особено.
Рита въздъхна.
— Хайде де, миличка, цялата идея на почивката е да се отпуснеш. Животът в Лос Анджелис няма да е песен. Полюбувай се на спокойствието, докато можеш.