Тайната на сътворението

Детето направи нещо като учтив реверанс, сякаш я представяха на кралицата, после се засмя и тържествено стисна ръката на Де Сейвъри.

Кристин го последва през градината и още по пътя започна да го засипва със слухове, клюки и различни теории. Все едно се бяха върнали назад във времето и отново бяха в кабинета му в университета. Смееха се и говореха разпалено за археология, за любовта, за Сътън Ху3, за Джеймс Джойс, за принца от Паленке4 и за важността на секса.

В градината Де Сейвъри наля лимонада и предложи ягодите. Кристин оживено описваше Роб и Де Сейвъри виждаше романтиката в очите й. Поговориха малко за него и Лизи побърза да обясни, че с нетърпение очаква татко й да се върне, „щото носи лъв“. И лама също. После детето помоли да си поиграе на компютъра и Де Сейвъри позволи с радост, стига да седне така, че да могат да я виждат. Момиченцето влезе в къщата, седна край отворения френски прозорец и скоро се захласна по играта си.

Де Сейвъри беше доволен, че вече може да говори по-свободно с Кристин, защото искаше да я пита и нещо друго.

— Кристин — започна професорът, — разкажи ми за Гьобекли Тепе. Звучи направо невероятно.

През следващия час Кристин му разказа набързо цялата история. Докато успее да завърши, слънцето започна да се скрива зад върховете на дърветата в далечния край на поляната. Де Сейвъри поклати глава от почуда и двамата започнаха да обсъждат странното погребване на храма под тонове пръст. След това се прехвърлиха към „Клуба на адския огън“ и Черната книга, като сменяха темите и говореха бързо. Винаги така правеха, просто бяха интелигентни умове със сходни интереси в областта на литературата, историята, археологията и изобразителното изкуство. Де Сейвъри наистина се наслаждаваше на разговора, а Кристин вметна, че се опитва да покаже на Роб удоволствието от творчеството на Джеймс Джойс, великия ирландски модернист, и очите на Де Сейвъри блеснаха. Това съвпадаше с една от неговите последни теории и той реши да я сподели с нея.

— Знаеш ли, Кристин, преди няколко дни препрочитах Джойс и нещо ми направи впечатление…

— Какво?

— Има един абзац в „Портрет на художника като млад“ и се чудех възможно ли е…

— Какво беше това?

— Моля?

— Звукът! Какъв беше този звук?

Де Сейвъри чу силен тъп звук, който идваше сякаш иззад къщата. Той се повтори, но този път примесен и със зловещия звън на нещо счупено.

Първата мисъл на учения беше за Лизи. Той стана и се обърна, но Кристин вече бягаше натам. Де Сейвъри пусна чашата си с лимонада на тревата и се втурна след Кристин и тогава чу нещо още по-лошо. Беше приглушен писък.

Той откри Кристин в къщата, но французойката беше в ръцете на няколко млади мъже, облечени с тъмни дънки и блузи, а лицата им бяха скрити зад скиорски маски. Само един не носеше нищо на главата си. Мъжът беше тъмнокос и красив. Де Сейвъри го разпозна веднага, беше видял снимката от охранителната камера в имейла от Форестър.