Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Здрачът се спусна меко и въздухът се изпълни с аромати. Беше спокойна и тиха майска вечер. Но настроението на Форестър беше мрачно и той излезе да се поразходи. Вече беше десет, а бандата я нямаше. Планът не беше проработил. Детективът вървеше безцелно в тъмнината и гледаше луната. Изрита стара опаковка от ябълков сок и се сети за дъщеря си. А-бъу-ка. А-бъу-ка. Абъука, та-ти. Душата на Форестър се изпълни с тъга и той едва успя да потисне чувството за безполезност. Остави студения гняв да се отцежда навън и се опита да не се поддава на отчаянието.
Може би старият сър Франсис Дешуд е бил прав. Къде е Бог? Как може Той да допуска подобни ужасни неща? Защо е допуснал смъртта, защо допуска да умират деца? Защо позволява по земята да ходят хора като Клонкъри? Бог не съществува. Нищо божествено няма. Просто едно малко дете се беше загубило в пещерите, а след това — тишина.
— Сър!
Бойер го викаше и тичаше срещу него от фургона. Зад него бягаха тримата въоръжени полицаи.
— Сър, на паркинга се появи голям „баварец“. Току-що!
Форестър усети как енергията му се върна на секундата. Хукна след Бойер и полицаите и спринтира край ъгъла към паркинга. Някой беше включил светлините и сега всички прожектори, които бяха инсталирали по оградата, заливаха паркинга и входа към пещерите с ослепителна светлина.
Насред пустия паркинг бавно се движеше голямо, ново, лъскаво черно беемве. Прозорците му бяха затъмнени, но Форестър различаваше едрите фигури вътре.
Полицаите насочиха карабините си към колата. Форестър взе мегафона от Бойер и усиленият му глас проехтя над осветеното пространство.
— Спрете! Заобиколени сте от въоръжена полиция!
Детективът се опита да преброи фигурите в колата. Бяха пет или шест. Колата закова на място.
— Излезте от автомобила. Много бавно. Излезте веднага!
Вратите на колата останаха затворени.
— Заобиколени сте от въоръжена полиция. Излезте от колата! Веднага!
Полицаите приклекнаха още по-ниско и взеха черното беемве на прицел. Вратата на шофьора щракна и се отвори бавно. Форестър се приведе, за да види бандата.
На бетона с дрънчене падна празна кутийка от бира. Шофьорът излезе навън. Беше около седемнадесетгодишен, видимо пиян и видимо ужасен. Показаха се още две фигури и вдигнаха разтрепераните си ръце. Те също бяха на по седемнадесет-осемнадесет години. По рамената им висяха гирлянди, явно идваха от купон, а на бузата на единия се виждаше отпечатък от червило. Най-високият младеж се беше подмокрил и по дънките му се разливаше голямо мокро петно.
Хлапета. Всички бяха просто глупави хлапета. Студенти първокурсници, напили се и решили да се правят на герои в зловещите пещери.
— Мама му стара! — Форестър не издържа и се разпсува. После се изплю на земята и прокле късмета си. Накрая отиде до Бойер и му нареди да арестува хлапаците. Да намери някакво основание, каквото и да било, ако ще да е за шофиране в пияно състояние.
— Боже господи! — Детективът се запъти обратно към фургончето, като се чувстваше като пълен идиот. Онова копеле Клонкъри го беше направило на глупак. Образованият млад психопат отново му се беше изплъзнал, беше твърде умен, за да се хване на толкова евтин номер. Сега никой не знаеше какъв ще бъде следващият му ход, кого ще убие и как.
Внезапно Форестър се сепна. Сърцето му се сви от ужасно предчувствие. Инспекторът се затича към полицейската кола, грабна якето си и бръкна в джоба за мобилния си телефон. Набра номера с треперещи ръце и притисна апарата до ухото си.
— Хайде, хайде, хайде, вдигни, хайде…
Форестър се молеше отчаяно да не е закъснял твърде много.
Но никой не му вдигаше.
37
Когато Хюго де Сейвъри се събуди, любовникът му вече се измъкваше от спалнята и мърмореше нещо за лекции по антропология в „Сейнт Джон“.
Де Сейвъри слезе по стълбите и видя, че красивият му млад приятел беше оставил зад себе си обичайната бъркотия в кухнята — навсякъде имаше трохи, на масата лежеше раздърпан брой на „Гардиън“, по неприбраната чиния беше размазан мармалад, а в мивката имаше утайка от кафе. Но Де Сейвъри нямаше нищо против. Беше щастлив. Любовникът му го беше целувал страстно тази сутрин, беше го събудил с целувки. Двамата се разбираха наистина супер. И което беше още по-добре, очакваше го един от любимите му дни. Щеше да се занимава само с проучвания. Нямаше да пише под напрежение, не му предстояха скучни срещи в Кеймбридж, да не говорим за Лондон. Не трябваше и да води важни телефонни разговори. Единственото, което щеше да прави, беше да седне в градината на къщата си в провинцията, да прегледа малко документи и да прочете една-две непубликувани тези. Очакваше го много приятен ден на мързеливо четене и мислене. По-късно можеше да отиде с колата до Грантчестър, за да понапазарува за домакинството и да се отбие през книжарницата, а около 3 часа следобед беше единственият му по-значителен ангажимент — срещата с бившата му студентка Кристин Майер. Тя щеше да мине да го види следобеда и щеше да доведе дъщеричката на приятеля си, журналистът, написал онази много интересна статия в „Таймс“ за йезидитите, Черната книга и странното място, наречено Гьобекли Тепе. Когато му се обади, Кристин искаше да поговорят за връзката между материала на приятеля й и убийствата в Англия.