Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Джейми Клонкъри.
Де Сейвъри искаше да извика, не можеше да повярва на абсурдността на ситуацията. Бандата имаше ножове и пистолети. Едно от оръжията беше насочено срещу него. Това беше наистина нелепо. Това беше Кеймбриджшър през един прекрасен майски следобед. Току-що се беше върнал от супермаркета, беше купил ягоди, а по пътя към дома си беше подсвирквал Бах. А сега в къщата му имаше въоръжени психопати!
Кристин се опитваше да вика и се извиваше, за да се освободи, но един от мъжете я удари толкова силно в корема, че тя подви крака и простена. Очите й бяха разширени и подивели. Тя погледна Де Сейвъри и той видя ужаса, който я беше обзел.
Най-високият мъж, Джейми Клонкъри, махна мързеливо с пистолета си към Де Сейвъри.
— Вържете го за стола.
Гласът му беше претенциозен, но и издаваше отлично образование. Беше зловещ. Де Сейвъри чуваше приглушените крясъци от кухнята и разбра, че Лизи е там и плачеше. След това ревът секна.
Двама от бандитите вързаха професора за стола. Запушиха устата му с лента и я стегнаха толкова здраво на тила му, че резците му се забиха в устните и от тях потече кръв. Но тази болка не притесняваше Де Сейвъри. Той се страхуваше от начина, по който го бяха вързали за стола. Беше обърнат на обратно, краката му обхващаха седалката, а гърдите му опираха в облегалката. Беше омотан с въжета, а глезените му бяха здраво вързани под стола. Китките му бяха жестоко стегнати също под стола, а брадичката му се притискаше болезнено към облегалката. Всичко го болеше. Не можеше да мърда. Не можеше да види Кристин или Лизи. Долавяше тихо хленчене, но то идваше от друга стая. Но след това чу гласа на Джейми Клонкъри някъде зад себе си и лапите на ужаса сграбчиха съзнанието му и прогониха всякакви мисли.
— Чували ли сте за кървящия орел, професор Де Сейвъри?
Гърлото на учения се сви от страх, който не можеше да овладее. Той започна да плаче. Сълзите се стичаха по лицето му. Беше разбрал, че ще го убият, но този кървящ орел…
Джейми Клонкъри го заобиколи и го погледна много отблизо. Бледото му и красиво лице беше съвсем леко зачервено.
— Разбира се, че сте чували за кървящия орел, нали? В крайна сметка, вие сте написал тази книга. Това е доста притеснителен образец за популярна история. „Яростта на хората от Севера“ — изкиска се Клонкъри. — Всичко за обичаите и вярванията на викингите. Доста сензационно, ако нямате нищо против да се изразя по този начин. Но това, предполагам, е начинът за повишаване на тиража и продажбите…
Младият мъж отвори книгата, която държеше в ръцете си, и започна да чете:
— А сега стигаме до една от най-отблъскващите практики в летописите на викингската жестокост — така наречения „кървящ орел“. Някои учени оспорват съществуването на този брутален начин за принасяне на жертви, но някои доказателства в сагите и скалдическата поезия пораждат известни съмнения. Методът на „кървящия орел“ наистина е съществувал. Това е била автентична практика на жертвоприношение в Севера. — Клонкъри се усмихна към Де Сейвъри и продължи: — Както сочат доказателствата от преданията на северните народи, зловещият обред на „кървящия орел“ се е прилагал изключително към видни личности, сред които крал Елла от Нортумбрия, Халфдан, сина на крал Харфагри от Норвегия, и крал Едмънд от Англия.
Де Сейвъри усети как червата му се стягат и се зачуди дали няма да се изпусне в панталоните.
Клонкъри обърна страницата и продължи да чете:
— Сведенията за „кървящия орел“ се различават в някои подробности, но основните елементи са едни и същи. Първо гърбът на жертвата е бил разрязван близо до гръбнака. Понякога преди това е била одирана кожата. При разрязването на гърба се разкриват ребрата, които са били счупвани близо до гръбначния стълб. Може би за това е бил използван чук или дървена бухалка, възможно е и ребрата да са били прерязвани. След това извивали строшените ребра навън, все едно се разфасова пиле, и отдолу са се показвали белите дробове. Жертвата запазва пълно съзнание, докато белите й дробове са били изтръгвани от гръдния кош и обръщани върху раменете. Така жертвата визуално напомня на орел с разперени крила. Понякога са поръсвали огромните открити рани със сол. Смъртта е настъпвала рано или късно, най-вероятно от задушаване, от загуба на кръв или от най-обикновен сърдечен удар, причинен от агонията и ужаса от невероятно жестоките действия. Ирландският поет Шеймъс Хийни пише за „кървящия орел“ в поемата си „Дъблин на викингите“: „Като касапи умели те вадят дробовете ти. / Разперени са топлите криле на раменете ти“.