Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Явно Клонкъри е прочел статията ви в „Таймс“ преди няколко дни — поясни полицаят.
— Предполагам… — В устата на Роб думите сякаш съхнеха и губеха смисъла си. Всичко му се струваше изсъхнало и лишено от смисъл. Спомни си, че Кристин му беше казвала, че асирийците наричали ада „Пустинята на терзанието“.
Точно там беше, в пустинята на терзанието.
— Те очевидно са смятали, че вие, мистър Лътрел, знаете нещо за Черната книга — продължаваше да говори полицаят. — Затова са ви проучили. Потърсили са името ви в „Гугъл“ и са открили адреса на бившата ви съпруга. Това е и вашият стар дом, нали така? На този адрес сте регистриран като гласоподавател, нали?
— Да, никога не съм го променял.
— Значи за тях е било лесно. Наблюдавали са къщата няколко дни. Просто са чакали и са гледали.
— И когато Кристин се е появила… — промърмори Роб.
— Тя дори ги е улеснила — намеси се Бойер. — Няма съмнение, че и трите са отишли до Кеймбридж, а бандата ги е проследила. След това вашата приятелка откарва дъщеря ви в отдалечена къща за цял следобед. Възможно най-лошото място.
— Вече може и да са знаели за Де Сейвъри — добави Форестър. — Той е автор на бестселъри, написал е книги както за жертвоприношенията, така и за „Клуба на адския огън“. Клонкъри сигурно ги е чел. Или го е гледал по телевизията.
— Но тогава… — Роб все още се носеше по мътните вълни на емоциите си. — Те сигурно са чакали с часове. И след това изведнъж са се втурнали в къщата.
Внезапно нещо в Роб се прекърши.
— Тя ще умре, нали? Дъщеря ми ще умре, нали? Тези хора убиват всички.
Форестър потръпна и поклати глава.
— Не. Съвсем не е така… Не можем да сме сигурни, че нещо подобно…
— О, я стига! — прекъсна го Роб.
— Но, моля ви…
— Не! — Роб вече почти викаше. Беше се изправил и гледаше надолу към полицая. — Как може да говорите така! „Не можем да сме сигурно, че нещо…“ По дяволите, детективе, вие нямате никаква представа какво е това. Дъщеря ми е отвлечена от някакви смахнати убийци, ще загубя единственото си дете!
Бойер махна умиротворително към Роб да седне и да се успокои. Журналистът си пое бавно дъх, задържа го и издиша също така бавно. Знаеше, че прави глупава сцена, но не му пукаше ни най-малко. Трябваше да изпусне парата, не можеше да сдържа всичко в себе си. Няколко секунди Роб просто стоя прав, а от гняв всичко пред очите му се мержелееше. Най-накрая седна.
Инспектор Форестър продължи с възможно най-спокойния си тон.
— Знаем, че в момента ви е много трудно да си дадете сметка, но доколкото ни е известно, бандата не е наранила нито дъщеря ви, нито Кристин Майер.
Роб кимна тъжно и не каза нищо. Просто мълчеше, защото нямаше доверие сам на себе си какво ще стане, ако си отвори устата.
Полицаят започна да излага нещата логично.
— На местопрестъплението не открихме друга кръв, освен тази на Де Сейвъри. При всеки друг от ударите си бандата е убивала, както и вие отбелязахте, без никакво колебание. Но този път не са постъпили така. Отвлекли са хора. Защо ли? Защото искат да стигнат до вас.
Водовъртежът на гнева в съзнанието на Роб започна да отслабва. Той погледна Форестър с внимание и едва ли не с надежда. Да, в думите на детектива наистина имаше логика, доста ясна при това. Роб искаше да повярва и да се довери на този тип.
— В края на статията ви има имейл адрес, нали? — попита Форестър.
— Да — потвърди Роб. — Това е обичайна практика. Имейл адрес от „Таймс“.
Бойер отново пишеше в тефтера си.
— Според мен Джейми Клонкъри ще се свърже с вас — заключи Форестър. — При това скоро. Той отчаяно силно иска Черната книга.
— И ако се свърже с мен? Какво, по дяволите, да правя?
— Ще ми се обадите незабавно. Ето номера на мобилния ми телефон. — Полицаят подаде визитката си. — Трябва да ги подведем, да убедим бандата, че Черната книга е у вас, че имате материали от йезидитите.
— Дори при положение че нямам нищо подобно? — обърка се Роб.
— Те не го знаят. Ако им втълпим, че наистина имате каквото те търсят, това ще ни даде малко време. Ценно време, в което да хванем Клонкъри.
Роб се загледа зад Форестър. Детективът беше с риза с къс ръкав и над рамото му се виждаше прозорецът. Роб се замисли за стотиците полицаи, които работят в тази сграда. Десетки от тях бяха ангажирани с този случай и сигурно можеха да намерят шайката убийци. Цялата преса гърмеше, навсякъде се пишеше за кръв и жестокост. Роб искаше да иде в общата зала и да изкрещи: „Хванете ги! Вършете си работата! Хванете тези шибаняци! Толкова ли е трудно!“.