Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Клонкъри затвори рязко книгата и я остави на масата. Де Сейвъри се тресеше от страх. Високият млад мъж се усмихна широко.
— Смъртта е настъпвала по-често бързо, отколкото бавно. Да проверим ли дали това отговаря на истината, професор Де Сейвъри?
Професорът затвори очи. Чуваше мъжете зад себе си, а червата му вече бяха празни. Беше се изпуснал в панталоните от ужас. Острата и неприятна миризма на фекалии нахлу в ноздрите му. Зад гърба му се чу мърморене и след това Де Сейвъри усети първата парализираща болка. Ножът се заби в гърба му и се плъзна надолу. Шокът почти го накара да повърне и той се залюля напред-назад в стола. Някой се изсмя високо.
— Принуден съм да чупя ребрата ви с най-обикновени клещи — заговори Джейми Клонкъри. — Опасявам се, че нямаме специална дървена бухалка.
Още един изблик на смях. Де Сейвъри чу как нещо изпращя и изпита непоносима тъпа болка близо до сърцето. Разбра, че чупят ребрата му едно по едно, усещаше ги как се огъват и трошат. Хрус. Сякаш нещо в него, опънато до краен предел, изведнъж се късаше. Чу още едно пращене, после още едно. Не издържа и повърна въпреки лентата в устата си. Надяваше се да се задави с повърнатото и да умре бързо.
Но смъртта не идваше. Де Сейвъри буквално почувства как ръцете на Клонкъри бъркат в гръдния му кош и изпита нереалното усещане как някой издърпва белите му дробове навън. Нова непоносима болка го прониза, когато дробовете бяха извадени навън и изложени на въздуха. След това собствените му дробове полегнаха меко върху раменете му. Бяха горещи и мазни. Собствените му бели дробове… Въздухът се изпълни със странна миризма, наполовина на риба, наполовина металическа. Това беше миризмата на дробовете му. Де Сейвъри почти припадна.
Но забравата не идваше. Бандата си беше свършила работата добре, бяха го оставили жив и в съзнание. За да страда.
Де Сейвъри видя в огледалото как момиченцето и Кристин са избутани от стаята и изведени навън. Бандата бързаше и се готвеше да тръгва. Щяха да оставят Де Сейвъри тук да умре сам. Ребрата му бяха строшени и разчекнати настрани, а белите му дробове бяха извадени върху раменете.
Вратата се затръшна и всички изчезнаха.
Здраво вързан за стола, Де Сейвъри се опита да не обръща внимание на пристъпите на болка и на агонията. Щеше да предупреди Кристин, но не остана време. А сега умираше. Нямаше кой да го спаси.
Тогава забеляза, че съвсем близо до него върху масата има молив. Беше точно до книгата му за викингите. Платът в устата му вече беше станал на парцал, беше се поотпуснал от дърпането, а стомашните сокове от повръщането го бяха намокрили и размекнали. Може би щеше да успее да го прегризе, а след това да захапе молива със зъби. Тогава би могъл да напише нещо, да направи нещо полезно в последните мигове на живота си.
В очите на Де Сейвъри избиха сълзи на болка, но професорът не спираше да се дърпа и бори. Пред лицето му беше корицата на книгата.
„Яростта на хората от Севера“, от Хюго де Сейвъри.
38
Роб седеше в офиса на инспектор Форестър в Скотланд Ярд. Прозорецът беше отворен и хладният ветрец нахлуваше вътре. Беше необикновено студен, дъждовен и облачен ден за сезона. Роб мислеше за дъщеря си и се бореше с гнева и отчаянието.
Но гневът и отчаянието му бяха много силни. Роб имаше чувството, че е нагазил до кръста в бурна река. Всеки момент можеше да се подхлъзне, да падне и да бъде повлечен от емоциите си. И тогава нямаше да има спасение, приливът щеше да го удави като цунами. Роб трябваше да се концентрира максимално, за да запази ума си трезв.
Разказа на полицаите всичко, което знаеше за йезидитите и Черната книга. Помощникът на Форестър, младият Бойер, си водеше записки, а Форестър гледаше сериозно и неотстъпно право в журналиста. Когато Роб завърши разказа си, инспекторът въздъхна и се завъртя в стола си.
— Напълно ясно е кога и как са ги отвлекли.
Бойер кимна.
— Ясно ли е? — навъсено запита Роб.
Той беше разбрал, че дъщеря му е отвлечена, едва преди няколко часа, тъкмо беше кацнал в Лондон от Истанбул. Побърза да отиде направо в къщата на бившата си съпруга, а след това пристигна директно при тези двама полицаи. Не беше имал време да мисли как беше станало всичко.