Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Затова полицията реши да заложи капан. Форестър посети настоящия собственик на имението в Западен Уикъмб, дванадесетия баронет Едуард Франсис Дешуд, пряк наследник на лорда на „Адския огън“, и получи разрешение да затвори пещерите за едно денонощие. Неочакваното затваряне трябваше да бъде широко огласено като „израз на почит към годишнината от сватбата на баронета и почивка за лоялните служители на Западен Уикъмб“. Обявления за предстоящото събитие бяха поместени във всички местни вестници, а новината се появи и в интернет сайтовете. Скотланд Ярд дори успя да убеди Би Би Си да пусне кратък материал за скандалната история на пещерите, в който да спомене за временното затваряне. Следователно всички трябваше да останат с впечатлението, че Пещерите на адския огън ще бъдат напълно безлюдни. Капанът беше зареден.
Но дали бандата щеше да се появи? Форестър знаеше, че това е рисков ход и вероятността е малка, но това беше единствената му идея. Детективът се беше отдал на песимистични настроения и мълчеше, докато Бойер бързаше с колата по тесните пътища към хотела им.
Единствената друга следа, с която разполагаха, беше снимка от охранителна камера на „Канфорд“. Бандитите бяха елиминирали всички останали камери, като им бяха прерязали кабелите, но тази я бяха пропуснали. От нея бяха извадили размазан запис на минаващия по коридора Клонкъри. Той гледаше студено право в обектива, сякаш знае, че го снимат, но не му пука.
Форестър беше прекарал часове над зърнестата снимка на Клонкъри и се опитваше да проникне в съзнанието на младия мъж. Беше трудно. Това беше човек, способен да разпъне жертвата си и да я одере жива. Човек, който с лекота отрязваше език и можеше да зарови главата на когото и да било в пръстта въпреки писъците. Човек, който би направил всичко.
Беше поразително красив, с високи скули и почти азиатски очи. Профилът му беше с резки черти, но елегантен и смел. А това правеше действията му още по-зловещи.
Бойер паркира. Бяха се настанили в „Хай Уикъмб Ин“, точно до шосе М40. Нощта премина разпокъсано. Форестър пи едно малко след вечеря, но това не му помогна да спи по-добре. Цяла нощ се поти и сънува пещери, голи жени и зловещи партита. В съня му се яви и малко момиченце, изгубено сред смеещите се възрастни. Детето се беше заблудило в пещерите и плачеше за баща си.
Детективът отвори очи рано. Устата му беше пресъхнала. Той се пресегна от леглото, вдигна телефона, звънна на Бойер и събуди младия си помощник. След това излязоха и отидоха с колата право в наблюдателния си център. Малкият фургон беше скрит зад хълма до далечната страна на главния вход на пещерата. Пещерите бяха празни, а билетната каса беше заключена. В цялото имение Дешуд нямаше почти никого, целият персонал беше получил нареждания да не припарва наоколо.
В кабината бяха Форестър, Бойер и трима полицаи. Редуваха се да гледат екраните на камерите. Денят беше горещ, но нямаше облаци и изображението беше отлично. Часовете минаваха бавно, а Форестър зяпаше през прозореца и си мислеше за материала, който беше прочел във вестника. Беше излязъл в „Таймс“ и разказваше за йезидитите и Черната книга. Изглежда, някакъв журналист в Турция беше попаднал на още една нишка от цялата странна история.
Миналата вечер Форестър прочете статията още веднъж, а след това звънна на Де Сейвъри и го попита за мнението му. Професорът каза, че също е чел статията и също смята, че това е неочакван и доста интересен развой. Но после спомена, че тепърва ще разбере как стоят нещата, тъй като има своя връзка. Френската приятелка на журналиста, за която се споменаваше в статията, всъщност била негова бивша студентка и много добра позната. А на следващия ден щяла да дойде и да го види.
Инспектор Форестър помоли Де Сейвъри да разпита жената и да се опита да разбере каква е евентуалната връзка между Турция и Англия. Между събитията там и тук и между внезапния страх на йезидитите и внезапния изблик на насилие на Клонкъри. Де Сейвъри се съгласи да зададе няколко въпроса и Форестър усети прилив на надежда. Може би в крайна сметка щяха да успеят да решат случая с един удар. Но сега, петнадесет часа по-късно, оптимизмът му беше изчезнал. Нищо не се случваше.
Форестър въздъхна. Бойер разказваше някаква пиперлива история за свой колега в басейн и всички се хилеха. Някой направи по още едно кафе, времето едва се влачеше, а в кабината ставаше все по-задушно. Форестър се чудеше какво прави бандата, защо не идва и дали Клонкъри просто не ги разиграва.