Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Дешуд е накарал скулптора си да гравира надписа Peni Tento Non Penitenti в основата на статуята. Това означава „Пенис в твърдо състояние, а не покаяние“ и както виждате, детектив Форестър, потвърждава, че Дешуд напълно е отхвърлял догмите на християнството и религиозния морал.
Тримата вървяха бързо през голямата пещера. Бигълстоун размахваше чадъра си във влажния въздух, сякаш се фехтуваше с разбойник от миналото.
— Вижте тук. Според Хорас Уолпоул в тези по-малки ниши е имало легла и членовете на братството са се отдавали на занимания с млади жени. По времето на Дешуд секспартитата в тези пещери са били нещо обичайно. Има и слухове за почитане на дявола, групово мастурбиране и така нататък.
Излязоха в още по-просторна пещера, покрита с готически и религиозни форми и барелефи като пародия на църква. Гидът посочи с чадъра си към високия свод.
— Точно над нас е църквата „Сейнт Лорънс“, построена от същия този Франсис Дешуд. Таванът на църквата е точно копие на тавана на разрушения Храм на Слънцето в Палмира, Сирия. Франсис Дешуд е бил повлиян не само от древните мистерии, но и от древните култове към слънцето. Но в какво наистина е вярвал? Този въпрос е спорен. Някои твърдят, че неговите политически и духовни възгледи могат да бъдат обобщени по следния начин — че Британия трябва да се управлява от елита, а този благороден елит трябва да изповядва езическа религия. — Гидът се усмихна. — Но към тези тежнения трябва да добавим и доста разгулен живот. Пиянски оргии, богохулство и какво ли още не. А всичко това налага въпроса каква е била истинската цел на „Клуба на адския огън“?
— Вие как мислите? — запита Форестър.
— Задавате въпроса, сякаш очаквате кратък и ясен отговор! Опасявам се, че не мога да ви дам такъв. Всичко, което знаем, е, че в зенита на славата си „Клубът на адския огън“ е привличал водещите фигури в британското общество. И наистина — през 1762 г. към Братството от Медменъм, както сами са се наричали, са се числили хора от висшите кръгове на британското правителство и на зараждащата се Британска империя.
Бигълстоун ги поведе през по-високите пещери към изхода до паркинга и продължи да обяснява:
— Съществуването на клуба най-накрая става публично достояние през 1762 г. Разкрива се, че негови членове са премиерът, финансовият министър и редица други лордове, благородници и министри. И това разкритие превръща „Клуба на адския огън“ в нарицателно за странностите и циничното поведение на аристокрацията — изкикоти се Бигълстоун. — След скандала някои от най-известните членове като Уолпоул, Уилкс, Хогарт и Бенджамин Франклин решават да напуснат клуба. Последната среща на братството е била през 1774 г.
Вече бяха в тесния, прорязан в скалата коридор, който водеше към билетната каса. Стените бяха съвсем близо и от тях се процеждаше вода.
— От този момент Пещерите на адския огън били изоставени, но споменът за тях бил мъчителен и понякога създавал и неприятности. Но пещерите едва ли ще разкрият последната си тайна. Членовете на клуба се заклели да отнесат мистерията в гробовете си. Твърди се, че Пол Уайтхед, последният ръководител на клуба, прекарал последните три дни преди смъртта си в изгаряне на цялата документация. Затова истината за случилото се в тези пещери е загадка, чийто отговор може да бъде открит само… в огньовете на ада!
Тримата спряха на място. Бойер изръкопляска вежливо. Гидът се поклони леко и погледна часовника си.
— Господи, станало е почти 6 часа. Трябва да тръгвам! Надявам се, господа полицаи, утрешният ви план да проработи. Дванадесетият баронет има огромно желание да помогне на полицията да залови тези убийци.
Бигълстоун забърза по чакъла, кривна по пътечката надолу по хълма и изчезна от погледа. Бойер и Форестър се запътиха бавно към полицейската си кола, паркирана под сянката на един дъб.
Докато вървяха, отново преговориха плана си. Хюго де Сейвъри беше уверил Форестър в телефонен разговор и в имейл, че бандата задължително ще посети Пещерите на адския огън. Ако наистина търсеха Черната книга, съкровището, което Уейли беше донесъл от Светите земи, те на всяка цена трябваше да претърсят и това място. Защото пещерите бяха епицентърът на феномена, наречен „Клуб на адския огън“.
Но кога бандата щеше да дойде до пещерите, беше неизвестно. Форестър беше стигнал до извода, че Клонкъри и приятелите му винаги удрят целта си, когато там почти няма хора. Бяха отишли на „Крейвън стрийт“ по малките часове на нощта през уикенда. В „Канфорд“ пък бяха се озовали рано сутринта, точно по време на междусрочната ваканция.