Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Къде смятате, че са? — запита Роб вместо това.
— Имаме няколко следи — отвърна Бойер. — Първата е италианецът. Казва се Лука Марзинели и има разрешително за пилот на самолет. Може би използват частни самолети, за да влизат и излизат от страната. Собствени самолети.
— Но те са просто хлапаци…
— Не са просто хлапаци — поклати глава Форестър. — Поне не са средностатистически хлапаци. Това са богати деца. Марзинели е сирак, но е наследник на цяло състояние от текстилен бизнес в Милано. Невероятно богат е. Смятаме, че друг от членовете на бандата е син на съмнителен фондов мениджър от Кънектикът. Тези момчета имат попечителски фондове, лични състояния и банкови сметки в Джърси. Могат да си купят нова кола просто ей така.
Форестър щракна с пръсти, за да подсили ефекта от думите си.
— В източната част на страната, особено в Норфък, Съфък, Кеймбриджшър и Есекс има много стари американски самолетни писти. Останали са от войната. Може да са извели дъщеря ви от страната със самолет. Едно от очевидните места, където биха могли да се крият, е Италия, заради връзките на Марзинели. Той самият има имение близо до италианските езера. Семейството на Клонкъри пък живее в Пикардия. Тях също ги наблюдаваме. Френската и италианската полиция ни съдействат и работим максимално бързо.
Роб се прозя. Това беше прозявка от безсилие и горчивина, не от умора. Беше прозявка от огромния прилив на адреналин. Беше жаден, уморен, но кипеше от енергия и ярост. Двете жени, които обичаше най-много, Лизи и Кристин, бяха отвлечени и сега страдаха, пищяха и бяха изгубени в Пустинята на терзанието. Не можеше да понесе тази мисъл.
Роб стана от стола си.
— Окей, инспекторе, ще проверявам имейлите си редовно.
— Добре. И, мистър Лътрел, може да ми се обаждате по всяко време. И пет часа сутринта да е, няма значение.
Очите на полицая за момент сякаш се замъглиха.
— Роб, имам известна представа през какъв ад минаваш в момента. Повярвай ми. — Той се изкашля и продължи: — Клонкъри е арогантен младеж, също така е и психопат. Смята, че е по-умен от всички останали. Хора като него не могат да устоят на изкушението да се подиграват на полицията колко са умни. И точно заради това накрая ги хващат.
Форестър стисна ръката на Роб. В жеста се усещаше твърдост и Роб разбра, че това вече е извън професионалното задължение да се внушава сигурност. Това ръкостискане беше израз на съпричастност. А и в погледа на полицая се долавяше и нещо друго. В очите му се четеше някаква далечна мъка, дори болка.
Роб благодари, после излезе от кабинета и напусна сградата. Стигна до спирката като зомби, след това хвана автобуса и се прибра в малкия си апартамент в Айлингтън. Пътуването беше жестоко и потискащо. Накъдето и да обърнеше глава, виждаше деца, момиченца, увлечени в игра с приятелите си, подскачащи по тротоара и дърпащи майките си за ръка. Роб искаше да не ги изпуска от поглед, да ги гледа постоянно. Кой знае, можеше да види Лизи, макар и ясно да съзнаваше, че такава надежда е налудничава. Но в същото време искаше и да се извърне, да не гледа децата, защото му напомняха за Лизи. Роб си спомни как миришеше косата й след баня, като беше бебе, видя отново пронизващо сините й очи и вълната на агонията го заля отново. Мъката беше ужасна, беше му толкова тежко, че сякаш костите му се чупеха.
Когато се върна в апартамента, не обърна никакво внимание нито на неразопакования багаж, нито на вкисналото мляко върху плота в кухнята. Първата му работа беше да извади лаптопа, да го включи и да си провери имейлите.
Нищо. Провери отново, като опресни екрана, но пак нищо.
Взе душ, започна да се облича, но спря. Отвори единия си куфар и започна да вади дрехите от вътре, но заряза и това. Опита се да не мисли за Лизи, но не успя. Беше напрегнат и вбесен. Но единственото, което можеше да прави, беше да стои и да проверява електронната си поща с абсурдна упоритост.
Бос и без да си е облякъл ризата, Роб отново отиде до компютъра и отвори мейла. Видя, че има ново писмо, и подскочи. Беше изпратено преди десет минути и беше от Джейми Клонкъри.
Заглавието беше „Дъщеря ти“ и Роб го гледаше със страх и надежда. Дали писмото нямаше да е само ужасна снимка на трупа й? Изгорена до смърт или обезглавена. Нима детето му вече беше мъртво и погребано или, напротив, писмото щеше да му разкрие, че Лизи е добре.