Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Де Сейвъри нямаше търпение да обсъди тази тема, но също така просто се радваше, че ще види отново Кристин. Тя беше една от най-умните му студентки, любимата му студентка, а и работата й на Гьобекли Тепе, изглежда, беше забележителна. Плодотворна, но и изпъстрена със събития, от които може да ти настръхне косата, ако се съди по някои по-напрегнати моменти от статията в „Таймс“.
За десетина минути професорът почисти остатъците от закуската и написа есемес на любовника си.
Напълно невъзможно ли е да нарежеш хляба, без да унищожиш цялата кухня? Хюго, целувки
Получи отговора, докато миеше утайката от кафе, полепнала по мивката.
Не ме разпъвай на кръст, ужасно бързах. Целувки.
Де Сейвъри се засмя с глас. Чудеше се дали не се влюбва в Андрю Халорън. Знаеше, че ще е доста глупаво, ако позволи нещо подобно, младежът беше едва на двадесет и една. Самият Де Сейвъри беше на четиридесет и пет. Но Андрю беше толкова красив по особен, прелъстително небрежен начин. Всяка сутрин просто мяташе някакви дрехи отгоре си, но изглеждаше перфектно. Особено ако излезеше небръснат — тогава наболата брада подчертаваше дълбоките му сини очи. А и на Де Сейвъри доста му допадаше фактът, че Андрю най-вероятно се среща и с други мъже. Ах, сладката мъка на ревността, това беше като горчицата в сандвича, придаваше пикантен привкус на всяка една връзка.
Професорът взе документите и книгите си и излезе в градината. Денят беше прекрасен. Толкова приятен, че почти го разсейваше от четенето. Птичите песни бяха оглушителни, от уханието на майските цветове му се завиваше свят, дори можеше да долови детски смях откъм градината зад поляните на Кеймбриджшър, което беше необичайно, защото къщата му беше доста изолирана.
Той се опита да се концентрира върху работата си. Проучваше една дълга и доста обоснована статия в литературната притурка на „Таймс“. Беше посветена на насилието като част от английската култура. Но докато седеше под слънчевите лъчи, мислите му постоянно се връщаха към темите, които напоследък занимаваха изцяло съзнанието му. Бандата, която бележеше пътя си с убийства из цяла Великобритания, не му излизаше от ума. А сега се появи и връзка с интересната статия за събития в Турция.
Де Сейвъри вдигна от тревата затоплилия се от слънцето телефон и реши да се обади на детектив Форестър, за да разбере дали на полицията й беше провървяло в пещерите на Западен Уикъмб. След това обаче размисли и остави телефона. Беше сигурен, че рано или късно бандата ще стигне и до пещерите. Щом издирваха Черната книга толкова настървено, Пещерите на адския огън бяха едно от очевидните места за търсене. Но дали капанът на полицията щеше да се окаже успешен, беше съвсем отделен въпрос. Това беше риск, но рисковете понякога се възнаграждават.
На слънце вече ставаше горещо. Де Сейвъри пусна листовете, които четеше, на тревата, опъна се на шезлонга и затвори очи. Някъде зад поляните децата продължаваха да се смеят. Професорът се замисли за йезидитите. Очевидно онзи журналист, Робърт Лътрел, беше открил нещо. Черната книга на йезидитите сигурно е съдържала много важна информация за храма в Гьобекли Тепе, който очевидно е ключов за вярата и за предците на йезидитите. Но докато разсъждаваше върху статията в „Таймс“, Де Сейвъри усети, че го пробожда леко безпокойство. Бандата също я е видяла, в това не можеше да има съмнение. Убийците я бяха прочели, най-вероятно внимателно. Не бяха глупави. Статията внушаваше, че Роб Лътрел се е сдобил с важни данни за Черната книга, освен това в текста се споменаваше и името на Кристин. И бандата можеше в даден момент да се опита да намери Роб и Кристин. Де Сейвъри си напомни, когато се видят, да предупреди бившата си студентка, че може би се намира в опасност. Двамата с Роб трябваше да внимават и да се пазят, докато бандата не бъде заловена.