Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Два комплекта накити? Ялкара бе донесла единия от Аакан в забравената древност. Какъв е произходът на другия? Как да разгадае тайната? Щом Ялкара бе вложила усилия за създаването на копие, значи това злато криеше особени възможности. Или голяма заплаха.
Върнаха се в Туркад по същия път. Само веднъж, докато плаваха по езерото, Шанд заговори за златото.
— Просто не знам какво да правя — сподели Мейгрейт. — Създаването на нова флейта е неимоверно важно решение. И не ми е известно дали Ялкара би искала това. Не мога да вникна в замисъла й.
— Защо не опиташ пак с Огледалото? И ми повярвай, че тя не би искала да решава вместо тебе. Знаеше добре, че миналото не бива да спъва бъдещето.
— Ще чакам някакъв по-ясен знак — натърти Мейгрейт и повече не продума за златото. — Разкажи ми за тези земи.
Бяха на половината път към северния край на Уарде Ялок, където щяха да върнат наетата лодка.
— По една случайност сме съвсем близо до може би най-прочутото място в Преданията — Кулата на Хулинг!
— Където златната флейта е била унищожена, а Възбраната — наложена.
— И където нещастното сакато момиче било убито. Тъкмо заради нея се събуди любопитството на Лиан към цялата история. Как ли щяха да потръгнат нещата, ако не беше така?
Мейгрейт се загледа в брега. Рехавата мъгла не скриваше зъберите в ръждив оттенък, които стърчаха от водата. Неприятни земи.
— Ще ми се да отида там, ако е възможно.
Мейгрейт си каза, че щом й се пада задачата да премахне Възбраната и да възстанови равновесието между световете, трябва да има впечатления и от мястото, където всичко е започнало.
Продължиха по езерото половин час, вятърът надигаше вълни. Студът хапеше. На Мейгрейт й олекна, когато Шанд се взря и промърмори:
— Това е!
Завиха към брега и той посочи върха на зловеща канара. Щом доближиха, пред тях зейна теснина, в която лодката се промъкна. Щом я вързаха за жилав храст, Мейгрейт се заозърта за път нагоре.
— В скалите са изсечени стъпала — успокои я Шанд. — Катеренето е тежичко.
— Личи, че са изсечени отдавна — оплака се тя след малко. Вървеше след него по почти неоткриваемата пътека, чиито стъпала се ронеха под краката им.
— Три хиляди години — изпъшка Шанд.
Макар и поуплашени от рисковете, изкачиха се върху плато, плоско като маса и покрито с бурени, които вятърът мяташе насам-натам. В далечината стена от дървета описваше дъга от ръба на скалите, при които се връщаше накрая.
— Ето я Кулата на Хулинг или каквото е останало от нея.
До края на платото имаше грамада от срутени камъни, обкръжени от гола площадка, където растеше само мъх. Между ивиците навят пясък повърхността лъщеше подобно на стъкло.
До пътеката бяха поникнали храсти със сиви листа с по някой малък черен плод на клонките. Мейгрейт посегна да си откъсне един. Шанд хвана ръката й.
— Не са ли годни за ядене?
— Наричат този храст млечка-трепач. Има защо. След смъртта на Шутдар съборили кулата камък по камък в търсене на флейтата. Не я намерили, разбира се, а по-късно тиранът, който властвал над страната (името му било Дагуар Трети), заповядал кулата да бъде издигната наново като нетленен паметник и поука хората да не си играят с незнайното. Само че я възстановили точно каквато била след унищожаването на флейтата.
Минаха под арка, която не се поддаваше на разрухата, но стената зад нея бе паднала. По каменните стъпала бяха разпилени натрошени отломки от кафяв пясъчник. Помещенията дори на приземния етаж бяха порутени. Мейгрейт стъпи на стълбата. Тук камъкът не се ронеше толкова, бе споен като топена захар, а и застинал на петна като лава.
Излезе на плосък покрив с висок парапет околовръст, но в него зееха широки дупки. Покривът бе пропукан от край до край. И камъкът бе стопен до гладкостта на стъкло освен в съвършения кръг по средата, където нямаше никакви следи.
Мейгрейт усещаше болката и ужаса, с които бе пропита кулата.
Шанд се покатери върху остатък от парапета.
— Ела при мен. Има чудесен изглед.
Наистина гледката беше великолепна, но и нерадостна — тъмното езеро с разпенени вълни, черните мокри скали в подножието, навъсената гора зад кулата.
Шанд посочи право надолу.
— Там е паднал и загинал Шутдар.
Мейгрейт си представи как пада върху скалите и се извърна.
— Тук не ми харесва.
— И на мен, но все идвам отново. Случилото се в кулата е определило хода на историята през последните три хилядолетия.
— И до ден днешен — добави Мейгрейт. — Ще свърши ли някога? Иска ми се да сложа край на това.