Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Следобед Шанд стана по-приказлив.
— Уарде Ялок заема достойно място в Преданията. Първите градове на Сантенар са били построени край езерото преди повече от дванадесет хилядолетия, ако се вярва на летописците.
— Тук ли? — Мейгрейт огледа падините по брега, оскъдно обрасли с прашасали храсти. — Не мога да го проумея.
— Не, чак в южния му край, в плодородните земи между три пълноводни реки. Но тези градове ги няма днес.
— Какво се е случило?
— Животът там замрял през Малкия ледников период. Хем студ, хем засуха и не можели да съберат никаква реколта. Най-големият град се наричал Тара-Лаксус. В древността бил могъщо средище. Оттам Шутдар побягнал към гибелта си. Но дори и Тара-Лаксус е заличен днес.
Най-сетне платноходката акостира в пристанището на град сред гора. Двамата тръгнаха полека към Горящата планина, чиито разпрострели се склонове се виждаха между дърветата. Скоро навлязоха в пустош, където нищо не никнеше в каменистата земя. От пукнатини във възвишенията наоколо се процеждаше дим. Във въздуха се стелеше кафява мараня, миришеше на печка с въглища.
— Странна миризма за вулкан — отбеляза Мейгрейт.
— Преди време тук са се запалили въглищни пластове. Може би ги е подпалил самият вулкан. Всъщност се смята, че хълмовете тлеят от пет хиляди години. Огънят се е спуснал дълбоко под земята, но и сега на много места не можеш да стъпиш, толкова са нажежени.
Два дни по-късно в безлунна нощ, когато мъглявината Скорпион светеше в студеното ясно небе, те спряха пред останките от къща с каменни стени насред ливада. Зад нея тъмнееше гора. Тук бяха събрани прастари печални спомени. Седнаха на стъпалото пред прага и огледаха ливадата. Над дърветата Бурия Нгурле бълваше дим.
— Кароните са имали твърдина в планината повече от хилядолетие — спомена Шанд.
— Кои карони?
— Кандор и Рулке.
— Защо точно там?
— Защото е средоточие на сила подобно на Каркарон. По-точно там бил отворен за пръв път Пътят между световете. Тук се озовал Шутдар с флейтата, а Рулке се прехвърлил подире му. Кароните издигнали огромна крепост, която била седалище на Рулке по време на гонитбата заради флейтата. По едно време тук живеели към хиляда мелези на кароните…
— И какво е била участта им?
— Изклали ги. Миан със своите аакими дошъл под предлог, че иска примирие, и завзел твърдината с измама. Избили повечето мелези в съня им, останалите изгорили живи. Така бил заличен целият род на потомците на кароните тук. Нищо чудно, че…
Шанд млъкна.
— Какво те смущава?
— Едва сега започвам да проумявам защо оцеляването се е превърнало в такава мания за Рулке. Аакимите се опитаха да изтребят всички негови потомци. Тогава той развил Дара на Рулке, за да се предпазва от тях.
— Както изглежда — промълви Мейгрейт след дълго мълчание, — Великият предател също е ставал жертва на коварство.
— И така може да се каже — призна Шанд. — Способен съм да разбера и двете страни. Хайде да си накладем огън.
След вечеря пак се настаниха на стъпалото.
— С твоята майка останахме тук дълги години. И тогава земите бяха необитаеми. Аелиор си играеше навсякъде. Виждаш ли онова старо клонато дърво? Обичаше да се катери по него, окачих и люлка за нея.
Шанд се изправи неочаквано, без да избърше бузите си, и я поведе покрай стърчаща скала. Премери разстоянието на око, извади метална лопатка от раницата си, окастри една фиданка за дръжка и започна да копае. Земята беше спечена, но той упорстваше и макар че на няколко пъти спираше да си поеме дъх, не позволи на Мейгрейт да го отмени.
— На мен се пада да ти го предам.
Когато можеше да хлътне до кръста в дупката, лопатата се удари в нещо твърдо. Шанд остърга пръстта и отдолу лъсна бронзова кутия. Макар че пантичките бяха разядени, той вдигна капака лесно, като подпъхна лопатата. Извади тежка торба, чийто промазан плат още изглеждаше здрав. Щом разхлаби връвта, под мъглявината заблестя метал. Дебела верига, гривна и огърлица от червено злато. И Шанд поднесе дара за Аелиор на нейната дъщеря със скръбна тържественост.
— Ще стигне за флейта, както виждам. Ако това е решението ти.
Мейгрейт пое наследството си с треперещи ръце. Накитите наглед бяха съвсем същите като онези, които Фейеламор отнесе от Хависард. Но от носенето това злато се бе изгладило като коприна, докато другото беше грапаво, все едно не е докосвало човешка плът. Тя го прибра внимателно в торбата и се върна умислена при стъпалото, а Шанд отиде да налее вода от поточето.