Пътят между световете

— Златото би ли стигнало за изработването на флейта? — попита плахо Мейгрейт.

Старецът пресметна наум.

— Горе-долу, стига флейтата да е малка, каквато е била и онази на Шутдар според преданията. Да, сигурен съм, че би стигнало. За това е било предназначено златото!

Мейгрейт се замисли.

— Но нали наследството на Аелиор е заграбено от Фейеламор! Щом се сети у кого са накитите, Мейгрейт едва не се разрида от ярост.

— Не! Онова злато не е подаръкът. Мейгрейт се извърна мигновено да го погледне.

— Шанд, не разбирам какво ми казваш…

— Не знам що за злато е взела фейлемката от Хависард. Но Ялкара сложи в моите ръце накитите, преди да влезе в портала — собственото й злато, което бе донесла от Аакан.

— Уверен ли си в това?

— Няма никакво съмнение.

— И защо пазеше тайната толкова упорито?

— Защото сега златото е твое. Но ако Игър и Мендарк научат, ще ти отровят живота. Исках сама да решиш как да постъпиш с него.

— Къде е златото сега?

— След като отвлякоха Аелиор, изкопах дупка в земята и го зарових, без да отбележа с нищо мястото. Никой друг нямаше да го намери. Направих го отдавна, но мястото не е чак толкова далеч оттук. Скрих го при Горящата планина, отвъд Туркадско море. Живях в подножието на Бурия Нгурле, докато не ми отнеха дъщерята.

— Можем ли да отидем там?

— Естествено.

Мейгрейт не сдържа вълнението си.

— Веднага ли?

— Още сега! Да си вземем раниците.

Без да се обадят на никого, те слязоха на пристанището и научиха, че Пендер е готов да отплава същия следобед. Корабът се насочи към Никеранд, западнал крайбрежен град, откъдето се тръгваше към сухите равнини на Алмадин.

Мейгрейт не се отделяше от фалшборда на кораба и се взираше във вълните. Бе прекосявала и по-големи морета, но тогава неизменно й тежеше бремето на дълга. Това пътуване беше същинска разтуха за нея и му се наслаждаваше.

В Никеранд се качиха на лодка и потеглиха срещу течението на широката река Алм.

— Така ще обикаляме повече, преди да стигнем до целта — обясни Шанд, — но няма начин да се доберем бързо, ако не пътуваме по реката.

За Мейгрейт беше все едно колко ще се проточи пътешествието. Вървяха и два дни по суша към скалистите брегове на огромно езеро.

— Дългото езеро — каза Шанд, загледан в тъмнеещата вода. — Истинското му име е Уарде Ялок и то е най-обширното от многото езера, които запълват разломите наоколо до дълбочина хиляда разтега. Проточва се на югоизток почти стотина левги и с лодка ще се озовем близо до мястото за броени дни, а пеша бихме се бъхтили няколко седмици.

Грижливо поддържана пътека водеше към видимо благоденстващо градче на брега. Там Шанд нае платноходка, натовариха багажа си в нея и се насочиха на юг. Тласкаше ги поривист вятър под небе с цвета на олово. От студените повеи бузите на Мейгрейт се зачервиха. Всичко беше прекрасно.