Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Брей, че бързо. Май не съм разбрал колко време е минало… В този миг старшият майстор въздъхна и се стовари по лице.
Вторият изрева от внезапно нарасналия натиск върху съзнанието му и Осейон нахълта в палатката. Опипа гърлото на старшия майстор.
— Няма пулс! — кресна през рамо на Долода. — Веднага съобщи на Мендарк.
И вторият майстор на илюзии се гърчеше на пода и сякаш се напъваше да изхвърли червата си през устата. Очите му се подбелиха, накрая се сгърчи и замря.
— Той поне е жив засега — промърмори Осейон и попита дотичалата Долода: — Къде е Мендарк?
— С Игър. Сигурно вече се спускат.
— Предаде ли му съобщението?
— Да, но не бива да ни усети врагът… — Тя разпери ръце безпомощно. — Вестоносецът ще се прокрадва бавно.
Другите майстори на илюзиите още поддържаха кръга, но очите им се изцъкляха от напрежение.
— Това не ми харесва… — процеди Осейон.
Скоро влезе на бегом една от вестоноските, дребничка млада жена с бухнала руса коса.
— Какво е станало? — избълва задъхана.
— Каран е в безсъзнание, макар че не прекъсва връзката. Старшият майстор е мъртъв, а вторият… — Долода посочи тялото на пода. — Предчувствам най-лошото…
Гърдите на вестоноската свиреха, тя се държеше за хълбока.
— Ох, че боли! Какво е съобщението? Те слизат в долината. Ако вдигнем тревога, целият поход се проваля.
Осейон и Долода се спогледаха.
— Да ги отзовем ли или не?
— Дадем ли знак за оттегляне, докато са на пътеката, може да стане и по-зле — реши той. — Ще изчакаме още минута:
Но след миг-два третата по старшинство майсторка спря да диша. Тъмна кръв шурна от носа й, тя отметна ръце назад и рухна по гръб. Същото сполетя мъжа до нея и жената до него, и мъжа до нея… Падаха като плочки от домино, които се събарят една друга. Скоро нямаше ни един изправен майстор на илюзиите.
Долода и Осейон се втрещиха, но след броени секунди се втурнаха заедно към изхода. Долода се разкрещя с все сила, докато тичаше по пътеката:
— Назад! Връщайте се!
Осейон изфуча към командирската палатка, грабна рога и звънливият му зов заехтя из долината като стон.
Нямаше отговор, никой не извика. Осейон също препусна по черната пътека, надуваше рога, докато остана без дъх. На един завой се подхлъзна в калта и свърна наляво. В мъглата се показа тъмен силует, разперил ръце да прегради пътеката.
— Късно е — безнадеждно отрони Мендарк. Мъглата се разпръсваше и Осейон смотолеви слисан:
— Но това не е пътят, който разузнахме. Как…
— Що за самонадеяни глупаци се показахме! — завайка се Мендарк.
Малко по-надолу се размърда сянка. Двамата слязоха натам и доближиха Игър.
— Свършено е — изрече той с мъртвешки глас, застанал на ръба. — Всичко е свършено.
— Но какво… — запъна се Осейон.
— Мъртви са от първия до последния. — Игър се олюля, сякаш искаше да сподели участта на войниците си. Долода го улови за ръката и го дръпна назад. — В мъглата изпопадаха от ръба, без дори да усетят, и се пребиха в скалите долу. Натъкнахме се на непобедим враг. Фейеламор просто ни разгроми.
Въздушните течения носеха мирис на прясно пролята кръв.
— Отивам нагоре — изсумтя Осейон.
Би предпочел да е къде ли не, само не на това място, където хиляда от най-добрите бойци на Игър и неговият най-скъп приятел Торгстед току-що намериха смъртта си.
— Каран се опита да ни предупреди — обърна се към Игър и Мендарк, — но мощта на Фейеламор не й позволи. Онази от самото начало е знаела, че сме тук.
— Да, знаела е всичко — потвърди отпаднало пълководецът.
— И през цялото време владееше положението — добави Мендарк. — Показвала ни е каквото сме искали да видим, а нашите майстори на илюзиите се въобразяваха, че я побеждават. После тя създаде собствена привидност, за да ни насочи наляво там, където пътеката завиваше надясно. Просто, изящно и гибелно. Ах, Талия, как ще ми липсваш…
Талия се промушваше през шубраците между дърветата, като се стараеше да задържи в ума си подробното описание, което чу от Мейгрейт. Объркването отслабваше полека. Стигна незабелязано до входа на пещерата и видя до него пещ от глина, разпалвана с дървени въглища. Жаравата вътре още тлееше. Наоколо имаше калъпи и уплътнен пясък в дървени съдове. Първобитно… Май тъкмо се бяха заели с топенето и леенето, когато са надушили идващия враг. Значи златото трябваше да е наблизо.
Порови с пръсти в пясъка. Единият съд още беше горещ, но не намери нищо. Оставаше да претърси пещерата. Обърна се и едва не се блъсна във Фейеламор. Талия се стресна в очакване животът й да приключи в миг, но Фейеламор беше смъртно бледа от прилошаването след злоупотребата с магия. Усмихна се насила.