Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Може и да успееш. Кой знае?
Тя извървя половината разстояние до стълбата, но неочаквано писна и отскочи, сякаш някаква твар впи зъби в крака й.
— Какво те уплаши?! — сащиса се Шанд.
Тя не можеше да задържи ръцете си неподвижни. Пребледня като платно.
— Усетих, че стъпвам върху нещо зло… неописуемо зло.
В лъскавата стопилка пред нея искряха мънички златисти люспици.
— Шутдар си е бил въплъщение на злото, няма спор. — Шанд и помогна да седне върху изкъртено парче от зида. — Я глътни малко! — подадем манерката си.
Тя изля в гърлото си парливото питие като вода, после се усмихна бледо.
— Много гадно усещане, прилича на иглички в кожата. Всичките ми нерви пламнаха.
Шанд отиде до мястото, където тя бе стъпила.
— Аз не усещам нищо, но в тази кула са се просмукали отгласи на извършените злодеяния. Ти сигурно си настроена да ги долавяш, а аз — не.
Мейгрейт стисна златната огърлица на шията си и й олекна.
— Тук пространството и времето са много изтънели — тихо каза тя. — Усещам и стената на Възбраната навсякъде около мен, сякаш излъчва във всички посоки. Има и още нещо. Прилича на портал, чакащ да бъде отворен към пустотата.
Започваше да изпада в паника. В кулата бяха събрани сили, на които никога не би могла да се противопостави. Изобщо не ги разбираше.
— Е, по този път няма да тръгнем! — напомни старецът и й помогна да се изправи. — Стига ли ти видяното?
— До края на дните ми.
Тя слезе по несигурната пътека с мудни, предпазливи крачки, макар и нито едно стъпало да не се изрони този път. Преживяното в кулата я уплаши. Целият свят беше застрашен, ако равновесието не бъде възстановено. Изведнъж разбра, че новата и цел е твърде неотложна, но все още нямаше представа как да се заеме с осъществяването й.
Върнаха се в Туркад след повече от три седмици и веднага научиха за прибързания набег в Елудорската гора и разгрома. Каран бе толкова потънала в унинието си, че никой не успяваше да я разведри. Мендарк не беше на себе си от гняв към собственото си безразсъдство. А досега не бе предприемал нищо, без да изпипа всяка дреболия и да предвиди всеки нежелан обрат. Игър, затворен в себе си и озлобен срещу Каран и Мендарк, се чувстваше толкова опустошен, че нямаше изгледи да си възвърне силата. Бойният дух на армиите му направо се сгромоляса. Този път гашадите лесно биха ги превърнали в безволна сбирщина.
В това струпване на беди се случи само едно хубаво нещо. Джеви не можеше да ре пребори със страха си за Талия през цялото време, докато я нямаше. Щом научи за провала на похода, отърси се от всички колебания. Двамата отново се сближиха.
Колкото и потисната да беше от вестите, Мейгрейт се зарадва, че не са докопали златото на Фейеламор. Щеше да поквари и тях. Това обаче не я избавяше от собствените й затруднения.
Мендарк начесто подхващаше разговори за „обединяване на усилията“ и „сътрудничество“, но Мейгрейт беше наясно, че просто Огледалото е у нея и той иска да я използва. Това я настройваше срещу Магистъра. Не споменаваше за намереното си наследство и криеше старателно накитите.
28. Покушението
След две нощи една забулена в сенки фигура се промъкна в цитаделата и слезе на първия етаж в подземието, където бяха дали работна стая на Лиан. Еламай вече бе проверила точно къде е помещението. Ключалката се оказа съвсем простичка и само след минута тя влезе.
Затвори вратата, около пръстите й се появи призрачно сияние и тя се зае да дири книгата на Ялкара. Видя я почти незабавно, оставена на открита лавица. Точно каквато я описа Фейеламор, с особените, смътно напомнящи нещо знаци, толкова омразни за всеки фейлем, че сякаш напираха да скочат от страницата към Еламай.
Тя затвори рязко книгата, пъхна я в торбата на рамото си и излезе. Свърши една трета от работата, и то най-лесната. С малко късмет щеше да изпълни всички задачи още тази нощ и преди разсъмване да се махне от вонящата клоака, наречена град. Не и се искаше да осъществи замисъла. Постъпката й щеше да бъде ужасяваща подлост спрямо Мейгрейт, но нямаше избор — от нея зависеше оцеляването на народа й. Смяташе да пререже гърлото на Каран, както спи, после да повтори същото с Мейгрейт.
Еламай влезе лесно в стаите на цитаделата, където бяха настанени Каран и Лиан — уелмите не ги охраняваха от известно време, а вратата дори не беше залостена. Прекоси безшумно дневната с нож в ръка и се спря внезапно. В спалнята беше светло. Надникна внимателно — Лиан седеше в леглото и четеше. Къде ли беше Каран? В банята? Нямаше я и там. След малко Лиан духна свещта и се настани за сън. Сам.