Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Еламай прокле безмълвно Каран. Нямаше да приключи тази нощ, изсули се тихомълком и тръгна към стаята на Мейгрейт.
Мейгрейт спеше неспокойно, ако това неприятно мятане и обръщане можеше да се нарече сън. Нощите й бяха наситени с тревоги, откакто се върна със златото. Повечето сутрини се будеше изцедена докрай. Не намираше изход от противоречията. Искаше да помогне на задругата в начинанието им, дори се стремеше да отвори портал към Аакан и отново да събере Шанд и Ялкара.
Нима можеше да има друга цел пред себе си освен сътворяването на нова златна флейта? Нали така най-добре щеше да сбъдне собственото си предназначение — да премахне без вреда Възбраната и да възстанови равновесието. Но захванеше ли се с това, неизбежно щеше да се опълчи срещу Рулке и своята каронска кръв. А помислеше ли за Рулке, пробуждаше се онзи плашещ копнеж. Как да намери изход?
Обърна се на хълбок към прозореца и стана чудесна мишена за Еламай, която пристъпи без никакъв шум през прага. Не се прикриваше с илюзия, защото тъкмо така Мейгрейт би я усетила. Застина задълго, дебнеше за знак, че набелязаната жертва е будна. Но Мейгрейт лежеше неподвижно, дишането й беше спокойно.
Еламай извади ножа и го стисна с острието надолу, за да го плъзне под брадичката и с един замах да среже меките тъкани на шията. Досега не бе убивала, отбягваше дори мисълта за такова деяние, но не виждаше по-добър начин. Мейгрейт не би успяла да извика, а кръвта щеше да пръсне встрани от Еламай. Четири крачки, три, две…
Мейгрейт се завъртя на другата страна и опря глава на едната си подгъната ръка. Ставаше по-трудно — ръката закриваше гърлото наполовина. Еламай поумува. Да и пререже шията отстрани? Да я наръга между ребрата или да забие ножа в гърба, за да прониже сърцето? Прецени, че пак е най-лесно да посегне към шията, иначе в този сумрак върхът на ножа можеше да се плъзне по ребро. Не биваше да даде на Мейгрейт дори нищожен шанс.
Жертвата въздъхна и се сгуши в леглото. Толкова детински звук… Еламай се закова на място — спомни си какво бе изтърпяла Мейгрейт като малка. С всяка секунда убийството ставаше по-немислимо.
„Направи го! — пришпори се тя мислено. — Бъдещето на Талалейм е в опасност. Не мисли, а свършвай и си върви.“ Направи още крачка, но заради изопнатите си нерви подритна неловко чашата, оставена до леглото.
Мейгрейт подскочи като ужилена. Еламай се хвърли към нея и замахна надолу, обаче не беше способна на такава пъргавина. Мейгрейт се метна на другата страна, запрати завивките в лицето й и се помъчи да види кой я напада.
— Еламай, недей! — кресна тя.
Еламай тънеше в срам, но си наложи да не мисли, че пред нея е Мейгрейт. Отхвърли омотаните около тялото й завивки и нападна със светкавичен удар. Отново пропусна, защото след дългогодишните неуморни упражнения Мейгрейт реагираше недоловимо за окото. Тя хвана и изви ходилото на Еламай, която усети нещо да се къса в коляното й. Опита се да изрита Мейгрейт, залитна и падна върху острието на ножа.
Наточената стомана проби без съпротива корема й и малко оставаше върхът да се покаже от гърба. Еламай се отскубна, защъка по пода на четири крака и се втурна към вратата, а дръжката на оръжието още стърчеше от тялото й.
Изтръгна ножа и затисна с пръсти ръбовете на раната. Болката я раздираше. Видя, че Мейгрейт я е подгонила. Обгърна се с илюзия и изчезна. А навън дъждът заличи следите й по скрития в мрака калдъръм.
Едва се добра до странноприемницата, където бе отседнала. Изгори книгата в огнището на стаята, стъпка пепелта и трескаво отправи мислен зов към Фейеламор. И когато преливаше от сили, трудно се справяше с този общуване на разстояние, но успя да съобщи, че книгата е унищожена, а Каран и Мейгрейт са живи и здрави. После рухна пред огнището. Когато кръвта й изтече, тя умря.
Каран не можеше да се опомни след Елудорската гора, а и от изпитанията в Каркарон. Всяка нощ в кошмарите си виждаше как войската крачи към гибел. С тях се смесваха по-стари сънища за Рулке и машината или за пиявицата от пустотата, опитваща се да изсмуче мозъка й. Ухото още я болеше и не чуваше много добре с него. Веднъж си припомни насън хрукса — сухия плод, който гашадите поглъщаха, преди да обединят умовете си. Събуди се обляна в пот, цялото й тяло жадуваше да го опита отново.
Все си оставаше разсеяна и не намираше облекчение в разговорите с Лиан или някой друг. Страхуваше се от всяка бъдеща постъпка, за да не навлече някому още страдания.
В утрото на деня преди нападението срещу Мейгрейт тя излезе и се заскита по улиците на Туркад. Интригите, от които гъмжеше цитаделата, й бяха безразлични. Не издържаше да е далеч от Готрайм.