Дребната старица, която наруши всички правила

По време на почивката му се искаше да изпробва една нова въдица, но не стигна далеч, преди да забележи, че Юро го е последвал до канала.

– Какво това, а? – попита той.

Въдицата беше телескопична, а по цялата дължина на кордата бяха сложени кукички. Умника имаше предчувствието, че скоро ще му се наложи да я използва – може би за риболов в някоя водосточна тръба.

– Нали знаеш как рибата често се отскубва от въдицата? От тази няма да може да се отскубне – обясни Умника и му показа кордата с многобройните кукички.

– Но как... боли, да?

– Не, не. Когато носиш въдицата, кукичките са покрити със защитни капачета, които се разтварят във водата.

– А, да – каза шефът на мафията, като изглеждаше напълно объркан.

Той седна.

– Ти, този камион с пари. Монтьори оправят и после какво?

– Трябва да знам повече за цялата операция – отговори Умника, като избягваше да поглежда Юро в очите.

– Спираме камион. С нокти и автомати. После взривяваме врата на камион и откарваме чували директно в „Дюрсхолм“.

Умника доста се затрудняваше да си превежда ограничения речник на Юро. Нокти? Какво, за бога...? Но да, разбира се, той имаше предвид шипове, които се посипват по земята, за да спират превозните средства. Горе-долу беше схванал за какво говореше югославянинът.

– Забрави за автоматите – каза Умника. – Шофьорите не са въоръжени. Вместо това трябва да подготвите ключалките. Нищо повече.

– Камион за пари, ключалки не като на колело, а големи...

Юро показа колко са големи ключалките с ръцете си, които приличаха на чукове. Вместо да отговори, Умника отвори кутията си за риболовни принадлежности, в която държеше тежести, кукички и корди, и посочи ключалката й. После извади дъвката от устата си, пъхна я между езичето и вдлъбнатината на ключалката и затвори капака на кутията.

– Така изглежда, че е заключено, но всъщност не е – обясни той.

Умника здраво хвана капака на кутията и го отвори, без да използва ключа.

– Най-простите неща винаги се измислят най-трудно, нали виждаш?

Юро не откъсваше очи от ръцете му.

– Когато закарат камионите на годишен технически преглед, твоите автомонтьори ще бъдат там. Ще разширят дупката около езика на ключалката и ще запълнят отвора с метални стружки и смола, за да не се вижда. По този начин вратите няма да са затворени както трябва, но ще изглежда, че са. И гарантирам, че ще можете да ги отворите.

– Дъвка? – каза Юро със съмнение. – Всички ще се смеят на мен.

– Не дъвка, а смола – засмя се Умника. – Онова лепкавото, което излиза от боровите дървета. Но все пак не забравяй, че не съм специалист. Чувалите с парите трябва да заминат за чужбина, както е по план. Разменете чувалите с други, които приличат на тях, но са пълни с фалшиви пари. Нека да ги закарат до летището „Арланда“. При най-големи мерки за сигурност. Така никой няма да открие, че парите са фалшиви, чак докато не пристигнат в Лондон, а тогава ченгетата могат да търсят колкото си искат – ще бъде твърде късно.

– Ти не глупав – каза югославянинът.