Дребната старица, която наруши всички правила

– Какво? Ще ме местят ли? Как така?

– Присъдата ти тук изтече. Отиваш в затвор с облекчен режим. А след това се прибираш вкъщи, при жената.

В главата му се заблъскаха всякакви мисли. Вкъщи? Той си представи Марта и сестра Барбара, защото всъщност вече нямаше истински дом. Съпругата му се беше омъжила повторно и живееше в Гьотеборг, а бракът на сина му се беше провалил и той беше заминал за чужбина. Работеше за Червения кръст в Танзания и баща му не го беше виждал вече почти три години. Умника беше задържал работилницата си в район „Сундбиберг“, защото се надяваше, че един хубав ден синът му ще го наследи. Но не можеше да живее в работилницата, естествено.

Умника се почеса по носа и се замисли. Ако не можеше да се върне в старческия дом „Диамант“, какво щеше да стане с него?

– А ще пуснат ли и Греблото? – попита Умника.

– Веднага щом разгледат и неговия случай.

Умника отново се почеса по носа и се опита да си представи новия си живот. Но единственото, което виждаше в съзнанието си, беше Марта и парите във водосточната тръба.

– В затвора с облекчен режим „Асптуна“ ще можеш да привикнеш с новата си свобода, така че да ти е по-лесно после да се върнеш в обществото – продължи надзирателят.

– Тази година ще навърша осемдесет – каза Умника. – По-добре късно, отколкото никога.

– Вече сме уведомили транспортния отдел. След няколко дни ще дойдат да те вземат.

Главата на Умника се завъртя. В затвора му беше комфортно и ако не бяха Марта и другите, нямаше да има нищо против да остане тук. Вярно, че звукоизолацията не ставаше за нищо, а и в помещенията беше твърде влажно, но поне можеше да помага с приготвянето на храната и беше голямо удоволствие отново да работи в истинска работилница. А най-вече му беше приятно да се среща с хора на всякаква възраст. Така не му се налагаше да слуша само за болести и колко е било хубаво едно време; тук обитателите разговаряха за онова, което се случваше в момента.

Затворниците имаха толкова вълнуващи планове за бъдещето. Той често ги слушаше по време на почивките. Обикновено анализираше действията им, когато бяха успели с престъпленията си, или размишляваше какво бяха объркали, когато са се провалили. Мисълта за върховното престъпление не го напускаше. А това, разбира се, включваше да не бъдеш заловен.

Греблото също се чувстваше доста добре, защото имаше възможност да помага в градината. Той обичаше да гледа как растат цветята и дори беше посадил маруля, зеле и репички. Освен това отглеждаше рози и трайни насаждения. Не можеше да отрече, че му беше трудно да се навежда, но Умника му беше изработил ръкохватка за градинарските инструменти и сгъваем стол, който можеше да се наглася в различни положения. Беше хубава гледка да се види колко щастлив е станал Греблото и как с удоволствие пееше моряшки песни, докато се грижеше за растенията си. Но пък не обичаше да го заключват в осем вечерта, така че за утеха си беше окачил един календар с разголени дами. Вместо Кристина, беше казал той, но нямаше как да заблуди Умника. Греблото винаги се беше интересувал от жените.