Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Да, но младежкият хостел е пълен, а хотелите в предградията... наистина ли смяташ, че са за мен?
Лиза се настани на едно от столчетата на бара, театрално кръстоса крака и придърпа полата си нагоре, така че да се закачи за ръба на седалката.
– Чакай, ще ти помогна – каза главният барман.
Отне му доста време, докато успее да откачи полата й от столчето.
– Знаеш ли, по една случайност може би ще мога да ти уредя нещо по-евтино в новото крило. Но ако се настаниш там, ще трябва да излизаш, преди да пристигнат строителните работници в седем сутринта.
– Стига да не е прекалено скъпо – каза тя.
– Нищо не е безплатно – отговори той и намигна.
След като свърши работа вечерта, барманът отиде при Лиза в новото крило и на следващата сутрин тя вече знаеше имената на всички камериерки в хотела. Няколко дни по-късно дори успя да се сдобие с името на чистачката на половин работен ден, която живееше в студентските общежития в район „Фрескати“ и се подготвяше за изпитите си в Националната библиотека. Лиза имаше предчувствие за това момиче, затова се опита да научи възможно най-много за нея. Петра Странд имаше навика да седи в библиотеката, докато затворят, и не се прибираше у дома преди шест вечерта.
Лиза погледна часовника си: беше четири и половина, така че имаше предостатъчно време. След малко тя пристигна на адреса и намери името на момичето на една врата по коридора на втория етаж. Лиза се огледа, за да се увери, че наоколо няма никой, после пъхна стоманения си гребен в процепа над ключалката и го завъртя. Чу се изщракване и вратата се отвори.
56.
Лиза се промъкна в стаичката, която не беше много по-голяма от килия в затвора „Хинзеберг“. Имаше стол, неоправено легло и маса, на която се виждаше купчина книги. В единия край на стаята имаше диван, пред който бяха подредени малка масичка за кафе и две кресла. Над креслата стояха окачени две картини – на шведския крал и на кралската двойка – и две по-малки репродукции на нимфи и ангелчета в класически стил. На дясната стена имаше табло с множество бележки за задачи и плакат от студентския карнавал тази година. Лиза взе една от книгите и я разлисти. „История на изкуството“. Точно както беше казал главният барман – момичето очевидно следваше история на изкуството.
Лиза отвори гардероба. Вътре бяха окачени панталони, блузи и поли, а под тях имаше цял куп обувки и ботуши. В дъното зърна някакви картини. Развълнува се и побърза да ги извади. Бяха репродукции, но в толкова модернистичен стил, че не можеше да разбере какво е нарисувано на тях. Лиза поклати глава и ги прибра обратно. Нямаше съмнение, че не са на Клод Моне или на Огюст Реноар.
Лиза затвори гардероба и се зае да претърсва бюрото. В най-горното чекмедже имаше писма, химикалки, гумички, кламери и ножици. В следващото имаше снимки и пакет пощенски картички. Тя бързо ги разгледа. Пейзажи от Стокхолм, кораба „Васа“, двореца, хотел „Гранд“ и сума ти творби на изкуството. Лиза ги разгледа една по една. Последните две картички бяха с изображения на откраднатите картини. Защо ги беше запазило това момиче?
Лиза отново вдигна поглед към стената и реши да обърне картините, за да провери дали отзад няма нещо друго. Приближи се до изображението на кралската двойка и внимателно се зае да го обърне. Но точно в този момент чу стъпки по коридора. Вратата на тоалетната беше отворена и тя едва успя да се шмугне вътре и да я затвори след себе си, преди в стаята да нахълта цяла банда шумни млади хора. За момент настъпи тишина, после някой се опита да отвори вратата на тоалетната.
– Знаем, че си вътре, Петра!
Лиза чу смях и викове, а после всички започнаха да пеят:
– Честит рожден ден...
Лиза замръзна пред огледалото.
– Честит рожден ден... на Петра!
Разнесоха се още викове, после шепот, а накрая някой рязко отвори вратата. Лиза се сви.
– Какво? Коя си ти, по дяволите?
Момичето с тортата за рождения ден, което предвождаше групичката, отстъпи крачка назад към останалите.
– Исках да я изненадам за рождения ден – обясни Лиза и прибра червилото обратно в дамската си чанта. – Аз съм братовчедка й.
– Наистина ли? Колко готино!
– Хрумна ми нещо. Защо не изчакате Петра в стаята, а аз ще отида да я посрещна във фоайето?
Лиза бързо излезе от стаята, преди някой да успее да каже нещо. Докато слизаше по стълбите, се размина с едно младо момиче с червена коса и раница на рамото. Може би това беше тя, но Лиза не посмя да остане, за да разбере. И без това беше достатъчен провал, че я бяха видели.