Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– В днешно време много различни компании използват такива бронирани камиони. Има много пари на колела, които само чакат някой да ги вземе...
Умника продължи с дълъг разказ за ударите срещу бронирани камиони в Халунда, Густавсберг и на други места и как тези обири можеха да бъдат осъществени по-добре. Разказът му беше украсен с пикантни подробности, които беше научил в затвора в район „Теби“. Надяваше се да звучи достатъчно опитен, така че Юро да му разкаже повече за обира. Тогава може би щеше да се изпусне къде смята да скрие парите.
– А ако не ти харесва този фокус с ключалката, имам и друга идея – продължи Умника. – Защо да не организирате фалшива полицейска проверка? Преобличате се като полицаи. Когато камионът спре и отворят прозореца, подхвърляте вътре нещо, което да ги упои. Може би етер или не знам какво. След като охраната е упоена, ще имате достатъчно време да извадите парите.
– Ти един от нас човек – каза Юро.
– Не, не искам да ме замесвате – отговори Умника. – Няма да издържа още една присъда в затвора. Много съм стар. Това е последният ми път зад решетките. Никога повече няма да ме заключва надзирател, нито да ми казва кога да ям и кога да спя. Искам мир и спокойствие през годините, които ми остават да живея. Ще ме разбереш по-добре, когато остарееш.
– Но...
– А трябва да внимавам и за сърцето – продължи да бърбори Умника и сложи тънката си възлеста ръка на гърдите.
Искаше да заблуди Юро, че е изоставил престъпния живот, докато всъщност кариерата му на престъпник едва сега започваше.
– Да, трудно е да се живее със старостта, но между другото след удара... помисли ли къде ще приберете чувалите?
Умника се опита да го каже колкото може по-нехайно.
– Да, на единайсет.
– Единайсет? – повтори Умника.
– Да, тъща има изба за вино на „Скандиавеген“... в район „Дюрсхолм“. Господи, каква голяма къща има, голяма като замък, нали, с висока ограда. Оттам с кола до Дубровник и...
Юро изведнъж замълча, защото ги доближи един от надзирателите, и Умника побърза да хвърли въдицата си.
После се загледа в плувката. Юро му беше разкрил повече, отколкото се надяваше. Ако югославяните скрият плячката от обира в тази изба, петимата приятели щяха да получат своя шанс. Сега му оставаше да разбере датата, на която планират да осъществят обира, и да го направи така, че Юро да не заподозре нищо. Но това не беше съвсем лесно. Този път не беше достатъчно да заблудят само полицията. Този път „Лигата на пенсионерите“ трябваше да измами и мафията.
Вечерта Умника взе химикалка и хартия и написа едно стихотворение на Марта. Беше още по-загадъчно от обикновено и дори не беше сигурен, че тя ще го разбере. От друга страна, не смееше да навлиза в подробности. Човек трябваше да бъде свръхвнимателен, когато се кани да обере югославската мафия.
59.
Първият градски отпуск на Марта изобщо не беше такъв, какъвто се надяваше. Беше планирала да си сложи някаква дискретна дегизировка, да отиде в апартамента „Принцеса Лилиан“ и да провери дали всичко е наред с водосточната тръба. Но вместо да разполага с няколко свободни часа, през цялото време щеше да бъде придружавана от две дежурни надзирателки. Едната от тях беше куката с конската опашка и каменното изражение, която я беше претърсила при пристигането й в затвора „Хинзеберг“. Това същество, напълно лишено от чувство за хумор, не изпускаше затворничката си от поглед и я следваше толкова плътно, че Марта на няколко пъти едва не я прегази с проходилката си.
– Внимавай! – просъска ядно възрастната жена, но после си даде сметка, че трябва да се контролира.
Надзирателката с конската опашка с радост щеше да я закове, ако имаше такава възможност. Колкото повече месеци прекараше Марта зад решетките, толкова по-щастлива щеше да бъде тази с конската опашка. Имаше и такива хора. Всъщност се предполагаше Марта да прекара първия си градски отпуск в Йоребро, но тя специално беше помолила да посети Стокхолм. Беше споменала за напредналата си възраст и се беше оплакала, че понякога й се вие свят и се затруднява да пази равновесие. Затова искаше да види кралския дворец за последен път през живота си.
– А той се вижда най-добре от хотел „Гранд“ – добави тя, когато пристигнаха в града.
– Първо имаме работа с теб в канцеларията на социалните служби и трябва да посетим старческия дом „Диамант“ – каза надзирателката с конската опашка.
– Но моля ви, дворецът е тооолкова красив! – започна да хленчи Марта, докато не се съгласиха да изпълнят молбата й.