Дребната старица, която наруши всички правила

Няколко дни по-късно ги настаниха в новия затвор с облекчен режим и те с изненада откриха, че им бяха дали стаи, не по-големи от гардероб, в които нямаше душ или тоалетна и едва имаше място да поберат нещата си.

Умника си помисли, че нямаха друг избор, освен да свикват. Хората бяха способни да свикнат с всичко. Беше едва първият ден, но той вече беше попитал дали може да започне работа в работилницата, а освен това смяташе да се заеме с упражнения във фитнеса. Ако Марта не го караше, той беше доста ленив в това отношение, а искаше да бъде във върхова форма, когато се срещнат отново.

– Бих искал да отида във фитнеса – каза той на надзирателите.

– Добре, и аз ще дойда с теб – обади се Греблото, който също искаше да се стегне.

Кристина беше споменала нещо за атлетичните мъже. Той си взе тютюн и се усмихна при мисълта, че двамата скоро щяха да се срещнат отново. Но къде? Той всъщност нямаше къде да живее.

– Умник, помислил ли си за това? – попита той. – Когато излезем? Какво ще правим тогава? Имам предвид, че не можем да се настаним в хотел „Гранд“.

– Ще се наложи да се върнем в старческия дом „Диамант“, докато не открием нещо друго – отговори Умника.

– Никога!

– Но твоят син ти е платил стаята, нали не си забравил? Освен това там са ни нещата, а и момичетата са там.

– Момичетата, да, разбира се – каза Греблото, мигновено изпълнен от усещане за топлина.

През следващите седмици двамата обсъдиха различни домове и хотели, но преди да успеят да разрешат този проблем, вече бяха изправени пред друг. В един късен следобед в затвора пристигна микробус, който превозваше двама нови затворници. Умника ги видя и се стресна. В микробуса седеше един човек, когото познаваше отпреди. Югославянинът Юро.