Дребната старица, която наруши всички правила

Марта едва не се задави с кекса, разкашля се и погледна приятелката си.

– Без лихва? – попита тя.

Ана-Грета отхвърли този коментар, като махна с ръка.

– Ще прехвърля парите във вашите сметки, така че да не теглим подозрително големи суми – продължи тя. – След това ще отидем заедно в банката и ще изтеглим парите в брой. Много е просто.

Тя си запали пурета.

– Сега, когато има интернет, е направо фантастично. Трябва само да натиснеш с пръст мишката и всичко е готово.

Този път Марта наистина се задави с кекса и се наложи приятелките й здравата да я потупат по гърба, преди да успее да си поеме дъх. Ана-Грета я погледна с крайчеца на окото.

– Разбирам, че сте изненадани за парите, но Гунар казва, че човек трябва да живее в настоящето. Когато си на нашата възраст, трябва да правиш всичко възможно, за да си прекарваш добре. Така животът ти ще е бил по-пълноценен.

– Съгласна съм, точно така е – каза Кристина, която беше не по-малко изумена от Марта.

Но когато успяха да си придадат сериозно изражение, горещо благодариха на Ана-Грета, че ги беше спасила от евентуалното неудобство. Веднага след това обаче се запитаха дали не би била тъй добра да угаси тази пурета.

– Извинявайте. Разсеях се. Но интернет наистина е нещо фантастично, не смятате ли? – каза Ана-Грета, докато загасяше пуретата. – Гунар ме научи на много неща. Знаехте ли, че там могат да се намерят и грамофонни плочи?

– А, сега разбирам – казаха Кристина и Марта в един глас.

Тяхната приятелка непрекъснато пускаше грамофона си. Двамата с Гунар сядаха в нейната стая, когато той й идваше на гости, и през цялото време слушаха концерти за духови инструменти. От време на време се разнасяше конско цвилене, което се извисяваше над музиката, а друг път някоя плоча започваше да се върти на едно и също място, никой не я сменяше и Марта се чудеше какво правеха всъщност. А най-лошото беше, когато иглата зацикли на „Детска вяра“. Не можеха ли поне да слушат Франк Синатра или Еверт Таубе?

Когато стана ясно, че Ана-Грета ще се бръкне със сто хиляди за откупа, над компанията се възцари приятно спокойствие. Продължиха да пият чай с боровинков ликьор в стаята на Марта и щастливо бърбореха за всичко, което бяха преживели досега. Но в един момент Ана-Грета се изправи и заяви, че има по-важни дела.

– Банковите трансфери, нали разбирате – каза тържествено тя и съвсем ясно даде да се разбере, че не желае да бъде обезпокоявана.

След това цяла вечер седя пред компютъра, докато организира прехвърлянето на парите по интернет. Тя бавно и внимателно разпредели парите между себе си, Кристина и Марта и на закуска на следващия ден гордо обяви, че вече е дошъл моментът да отидат с такси до банката.