Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Но тези милиони от водосточната тръба няма да ни стигнат за много неща – каза Ана-Грета.
– Знаете ли какво? Вчера дойде свещеникът и ми донесе ново стихотворение от Умника. Беше някаква утопична поема за обирите. Идеята беше, че не трябва сам да извършиш престъплението, а просто после да прибереш парите.
– Пари наготово – каза Ана-Грета и се усмихна. – Това ми харесва.
– Не, стига толкова престъпления – възрази Кристина. – Нямам търпение да видя Греблото.
– Но престъпниците няма да сме ние, Кристина – каза Марта. – Ние просто ще се погрижим за парите след това.
– Е, явно имаме нов бизнес план – отбеляза Ана-Грета. – Да крадем откраднати пари...
– „Ново престъпление за добро настроение!“ – изкикоти се Кристина.
– Точно така – каза Марта. – Трябва да мислим мащабно, иначе парите няма да ни стигнат за инвестицията, която трябва да се направи за възрастните хора в тази държава. Умника споменава за това в стихотворенията си. Явно е намислил нещо.
– А какво ще кажат надзирателите за това? – попита Ана-Грета.
– Не се тревожи. Той пише всичко между редовете. Става въпрос за банков обир, момичета. Не просто идеалното престъпление, а върховното престъпление.
– Стига да не изгубим старите момчета по пътя – каза Кристина.
– Или парите – добави Ана-Грета.
Марта издърпа запушалката от умивалника и окачи телената четка на мястото й.
– Поне сме научили това-онова от последния път, нали?
Останалите се съгласиха с това и след като Марта избърса умивалника, те си взеха палтата и излязоха на „Улицата“. Докато вървяха по пътеката, оживено обсъждаха бъдещето си. Всички бяха съгласни, че една от тайните на щастливия живот е винаги да има нещо, което да очакваш с нетърпение. А какво можеше да бъде по-добро от върховното престъпление?
Когато отидоха на закуска на следващия ден, мястото на Лиза беше празно.
– Лиза няма ли да идва? – попита Марта.
– Не сте ли чули новината? – отговори едно от момичетата. – Вчера Лиза е получила градски отпуск, но не се е върнала. Избягала е.
Марта застина на мястото си. Ръката й започна да трепери и тя разсипа горещата овесена каша по масата, но дори не забеляза.
55.
– Видя ли едно момиче с къдрава коса, което дъвчеше дъвка?
Главният барман на хотел „Гранд“ спря Петра, докато отиваше към асансьора с количката за почистване. Тя приключваше с апартамента „Флаг“, а след това й оставаше само коридорът на този етаж. Петра спря. Момиче с къдрава коса?
– Не – отговори тя.
– Мисля, че беше на трийсет и няколко. Питаше нещо за почистването и дали ще може да работи на стаж тук. Казах й да се срещне с домакинката.
– Защо не е отишла направо при нея?
– Много хора първо питат на бара. Тя се чудеше каква е работата в хотела и дали познавам камериерите.
– Доста е любопитна.
– Искаше да се свърже с някой от вас и си помислих, че ако искаш...
– Забрави, скоро имам още един изпит. Нека да говори с някой друг.
– Сигурно е било глупаво от моя страна, но й казах да говори с теб. Ти толкова добре се разбираш с хората.
– Кажи й да се свърже с някой друг. Съжалявам.
Петра се качи в асансьора и по пътя към апартамента „Флаг“ се чудеше кое може да е това момиче с къдрава коса. После сви рамене, избута количката в стаята и извади прахосмукачката. Скоро забрави за цялата история.
Лиза бързо излезе от метрото и се огледа. Обърна гръб на светлосините постройки на университета и се отправи към студентските общежития. През последните няколко дни се беше промъквала в хотел „Гранд“ и се беше запознала с някои от хората, които почистваха, но все още не беше открила картините. Вече се канеше да се откаже, когато главният барман й спомена за някаква чистачка на половин работен ден, която следвала история на изкуството.
– Как мога да се свържа с нея? – попита го Лиза. – Може би двете ще можем да си разделяме една пълна смяна.
Главният барман отговори, че не може да й дава такава лична информация, но тя вече му беше хванала окото. Обичайната история. Той я гледаше повече в деколтето, отколкото в очите. Без да се колебае, тя му поиска цигара, изкусително пристъпи към него и подпря ръка на хълбока си.
– Има ли някъде наблизо свестен хотел, който да не е прекалено скъп? – попита го Лиза.
Главният барман се зае да излъска една винена чаша за втори път.
– Наблизо е „Аф Чапман“, младежкият хостел на кораба, а в предградията има доста по-евтини места.