Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Това е голям късмет за нас – каза той. – Сега всички прожектори ще бъдат насочени насам. Медиите със сигурност ще следят тези дъртаци и ще пишат статии за тях. Можеш ли да си представиш по-добра реклама? Старческият дом „Диамант“ ще стане толкова известен, че ще можем да вдигнем цените! Представи си какви възможности ще се разкрият пред нас, скъпа!
Сестра Барбара се опита да му обясни, че петимата приятели определено даваха лош пример на всички останали, и да го предупреди какъв хаос щяха да предизвикат. Но той сякаш не беше способен да схване какво има предвид.
– Но, Барбара, скъпа моя, твоята работа е точно това – да се справяш с тези неща. Затова ти се плаща. Нали не си забравила какво пише в служебната ти характеристика? „Да се грижи за благосъстоянието и благополучието на възрастните хора.“
– Да, но не и на престъпниците!
– Те са изкупили това престъпление и имат пълното право да се върнат в обществото. И ние ще покажем колко добре се отнасяме с горките стари хора. Ще им осигурим всички възможни грижи и подкрепа, от които се нуждаят.
– Но те всъщност избягаха оттук.
– Да, точно така. Трябва да се погрижим за тях, скъпа моя, да им осигурим внимателни грижи. „Грижи“ – точно това е думата, която обичат да чуват властите.
– Какво? – задави се сестра Барбара. – Не трябваше ли да съкращаваме разходите?
– Това е топла дума, като любяща милувка... и не струва нищо. Докато медиите ни гледат под лупа, ще бъдем идеални. Нашият старчески дом ще бъде модел за подражание. Модел за всички нови старчески домове, които ще отворя. На път съм да подпиша още два договора и ще имаме много работа. Трябва да действаме рационално. Мислех си, че ти ще можеш да подготвиш нещата и да се погрижиш за администрацията. А междувременно Катя ще поеме старческия дом „Диамант“.
– Предлагаш да се откажа от старчески дом „Диамант“? – възкликна сестра Барбара.
В главата й се блъскаха хиляди мисли – правилно ли беше чула?!
– Не, не, само за известно време. Не мисли толкова за това, скъпа. Скоро ще заемаш позиция на високо ниво. Три старчески дома ще носят повече приходи от един, а след развода аз ще имам нужда от тези пари. И тогава, скъпа моя, ти със сигурност ще искаш да се присъединиш към мен във всичко това, нали? Трябват ми още хора, които да управляват. Като партньори. Ти и аз.
Той я прегърна и Барбара забрави всичко друго. Най-сетне беше заговорил за развод и за общото им бъдеще заедно. И когато я прегърна и зашепна горещи думи в ухото й, тя притисна длан към гърдите му и прошепна в отговор:
– Скоро, Ингмар. Скоро ще бъдем само ние двамата.
61.
Ана-Грета вдигна воала на шапката си, огледа се и каза:
– Ето ни пак тук. Не мога да повярвам.
Всекидневната изглеждаше както обикновено: двамата старци си почиваха с партия шах, Долорес дремеше на креслото си, а две по-възрастни жени, които не познаваха, плетяха чорапи.
– Не се ли казва, че старите хора трябва да се наслаждават на мир и спокойствие? Отначало ни местиха от един затвор в друг, а накрая отново ни върнаха там, откъдето тръгнахме! – въздъхна Кристина. – Само като си помисля, че свършихме така. Какъв глупав финал.
– Не, недейте така. Не забравяйте за хотел „Гранд“. Не ви се иска да го бяхте пропуснали, нали? А и това е само временно – каза Марта и им намигна. – Съвсем временно.
– Не разбирам защо ни позволиха да се върнем. Нали даваме лош пример на останалите? – каза Ана-Грета и изцвили.
– По някаква причина от старческия дом „Диамант“ специално са поискали да се върнем при тях. Алтернативата беше да ни настанят някъде, където нямаше да бъдем с Умника и Греблото, а ние не искаме това. А и как щеше да те намери Гунар тогава?
– Той винаги ще успее да ме намери – възрази обидено Ана-Грета.
– Във всеки случай това ще бъде добра база за нашите операции, докато не намерим друго решение – каза Марта и отново им намигна.
Всички се усмихнаха и в действителност бяха доволни, че са се върнали в старите си стаи, където се бяха устроили преди и знаеха къде са оставили всичко.
– Значи това ще бъде нашият генерален щаб, в който ще планираме следващите си операции. Така ли си го представяш, Марта? – попита Кристина.
– Точно така. Тук ще можем да организираме събрания и да съставяме плановете си. Кой може да заподозре, че в един старчески дом има престъпно леговище?
Те оставиха куфарите си в помещенията, освежиха се и се върнаха във всекидневната, за да си поговорят с останалите обитатели. Бяха пристигнали точно навреме за следобедното кафе и с изненада откриха, че с него се сервираха сладкиши и три вида бисквити. Катя очевидно се беше върнала в старческия дом.