Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
Той побутна жаравата на педя от оголената кожа.
Кларидън изпищя.
— Толкова рано, мосю? Та все още нищо не се е случило. Нима не притежавате никаква твърдост?
— Какво искате?
— Доста неща. Но можем да започнем със значението на „Дон Мигел де Маняра чете правилата на Каридад“.
— В нея има нещо, което насочва към абат Бигу и надгробната плоча на Мари д’Отпул дьо Бланшфор. Ларс Нел откри криптограмата. Твърдеше, че ключът към решаването й се намира в картината. — Кларидън говореше с бясна скорост.
— Чух всичко в архива. Искам да узная нещата, които не успяхте да кажете.
— Не знам нищо друго. Моля ви, краката ми се пържат.
— Точно това е идеята. — Той бръкна под расото си и извади дневника на Ларс Нел.
— У вас ли е? — възкликна смаяно Кларидън.
— Защо сте толкова шокиран?
— Вдовицата му. Беше у нея.
— Вече не е. — Бе изчел повечето бележки по пътя от Авиньон. Запрелиства страниците, докато стигна до криптограмата, и вдигна разгърнатите страници, така че Кларидън да я види.
— Това ли е открил Ларс Нел?
— Oui. Oui.
— Какво гласи посланието?
— Не знам. Наистина не знам. Махнете огъня. Моля ви, умолявам ви. Ужасно ме боли.
Дьо Рокфор реши, че малко състрадание ще развърже езика на пленника по-бързо. Дръпна жаравата назад.
— Благодаря ви. Благодаря. — Кларидън дишаше запъхтяно.
— Продължавайте да говорите.
— Ларс Нел открил криптограмата в ръкопис, написан от Ноел Корбю през шейсетте години.
— Никой не е успял да открие този ръкопис.
— Но Ларс успял. Бил е у свещеник, на когото Корбю поверил страниците преди смъртта си през 1968 година.
Знаеше за Корбю от докладите на един от предшествениците си. Този маршал също бе търсил Великата тайна.
— И какво за тази криптограма?
— Абат Бигу споменава картината в църковния регистър малко преди да избяга в Испания. Ларс вярваше, че тя съдържа ключа към загадката. Но умря, преди да успее да я разшифрова.
Дьо Рокфор не разполагаше с литография на картината. Жената я бе взела заедно с книгата от търга. Но това едва ли бе единствената репродукция на „Правилата на Каридад“. Сега, когато знаеше какво да търси, щеше да намери и друга.
— А синът му какво знаеше? Марк Нел? Каква информация има?
— Не много. Беше преподавател в Тулуза. Търсеше през почивните дни, като хоби. Не беше особено сериозен. Но когато загина в лавината, беше тръгнал да търси скривалището на Сониер в планините.
— Не е загинал там.
— Разбира се, че загина. Преди пет години.
Дьо Рокфор пристъпи към него.
— Марк Нел живя тук, в абатството, през последните пет години. Измъкнаха го от снега и го донесоха. Магистърът ни го прибра и го направи сенешал. Искаше дори да го направи и магистър. Но благодарение на мен не успя. Марк Нел избяга днес следобед. През последните пет години тършува из архивите ни, търсейки следи, а ти си се крил в лудницата като уплашена от светлината хлебарка.
— Това са пълни глупости.
— Това е истината. Той живееше при нас, докато ти си се криел от страх.
— Страхувах се от вас и от братята. И Ларс се страхуваше от вас.
— Имаше причини да се страхува. Няколко пъти ме е лъгал, а аз ненавиждам измамата. Имаше възможност да се покае, но предпочете да продължи с лъжите.
— Вие го обесихте от онзи мост, нали? Винаги съм го знаел.
— Той бе неверник, атеист. Сигурно си наясно, че бих направил всичко, за да постигна целта си. Аз нося бялото расо. Аз съм магистърът на абатството. Близо петстотин братя чакат заповедите ми. Уставът е ясен. Заповедта на магистъра се изпълнява, сякаш идва от Христос, защото именно Христос е казал, чрез думите на Давид: Ob auditu auris obedivit mihi. Той ми се подчини в мига, в който ме чу. Това също би трябвало да всява ужас в сърцето ти. — Той посочи дневника. — А сега ми кажи какво гласи този ребус.
— Ларс смяташе, че разкрива местоположението на откритото от Сониер.
Дьо Рокфор посегна към жаравата.
— Кълна се, краката ви ще се превърнат в чукани, ако не отговорите на въпроса ми.
Очите на Кларидън се разшириха още повече.
— Но какво трябва да направя, за да докажа искреността си? Знам само части от историята. Ларс си беше такъв. Споделяше много малко. Нали имате дневника му. — Отчаянието придаваше достоверност на думите му.